Борис ТОДОРОВ

През 1861 г. в Букурещ излиза брошурата на Ге­орги С. Раковски, чието точно заглавие е „Преселе­ние в Русия или руската убийст­вена политика за българите”. В нея големият наш революционер говори за про­гонените от „освободителите” българи, насила заселвани „в Руските омразни пустини, за да ги зароби вечно…”.

Брошурата е от 15 страници и второто й издание от 1886 г. е редактирано от Захарий Стоя­нов. И в кореспонденцията на Раковски с българския книжов­ник Йосиф Дайнело се атакува руската политика по преселва­нето на българите в Южна Ру­сия, след съглашението на Русия и Високата порта за изселване­то на българите от Видинско. Подобен ферман е издаден и за българите от Битоля, които за разлика от видинчани отказали да го изпълнят.

„Това е едно чисто убийст­во за българский наш беден на­род от страна на Русия!” - гнев­но възкликва Раковски. На мяс­тото на изселените руснаците заселват татари, затова сръбс­кият министър Христич дава па­ри на Раковски да издаде поли­тическата си брошура.

Първата й част е озаглавена „Руската по­литика за българите”, а втора­та - „Къде отивате, българи?”. Проследява се руската инвазия в България и двуличната й поли­тика още от времето на „княза им Светослав до 1854”. Отнася се за грабежите, палежите и пладнешките обири на русите от времето, когато сме под визан­тийско робство.

За нахлуването на руските войски в България през 1812 г., когато достигат до Шумен, Г. С. Раковски пише: „В тези времена са изгорени от русите: Разград, Арабаконашкото велико село, Свищов, Русчук и други градове и села, чиито развалини и разсипии още и до днес се виждат. Мно­го старци помнят и проповяд­ват с кървави сълзи тези вре­мена!” За нашествието на рус­ките орди до Одрин Раковски пи­ше: „От една страна, подбуде­ни, някои българи вземат учас­тие в боя и да се смразят с турците, а от друга, немилостивите руси, като си свърши­ха работата, опустошиха ка­то скакалци тези места; отгдето минаха, пак няколко хиля­ди домородства българи отв­лякоха в пуста си Русия!” При нашествието си през 1854 г. ру­сите се видели победени, но „...не забравиха да се ползват от обичайния си лов и тъй отвля­коха пак със себе си тринай­сет хиляди домородства в Бе­сарабия. Всякога проклета Ру­сия, кога е имала бой с турци­те, лъгала е бедните простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях ще да освободи!” - пише идеоло­гът на българското националноосвободително движение.

Във втората част Раковски призовава съотечествениците си да не напускат България и да не вярват на лукавите обеща­ния на русите. Тук Раковски раз­вива мисълта си за ужаса от рус­кото робство.

(Бр. 4/1996 г. на „Златоградски вестник”)