Новини

Темата: Обмяна на опит?

събота, 23 юли 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник
 

 

+ Или как, обединен, златоградският бизнес можеше да се поучи от примера на КЦМ, ползвайки местния „техникум”, преди общинарите ни да го закрият;

 

+ Безпомощен да промени старата образователна система, бизнесът започва да изгражда своя собствена…

 

   

Огнян ГЕОРГИЕВ

 

 

Много шефове на фирми често казват, че са опитвали многократно да работят с техникумите. Бизнесът дори е готов да плаща достатъчно, за да получи кадри. Проблемът обаче е всичко останало - начинът на преподаване, учебната програма, интересът към тези училища.

Голямата дилема не е, че образованието е изостанало драматично от реалната икономика. Това е факт навсякъде в България. Голямата дилема е, че днес икономиката е дръпнала толкова бързо и толкова много, че вече няма търпение да чака образованието да я настига. Защото то я спъва. И е открила начин да не го прави.

Като не става

с вас, покрай вас

На 20 км от залата в центъра на Пловдив е по-задушно, защото е в полето преди Асеновград, където маранята трепти над издигащите се впечатляващо високо комини на КЦМ - Комбинатът за цветни метали. Никола Добрев, двигателят на приватизираното преди доста време предприятие, което сега е в основата на зона „Куклен”, обяснява причините за успеха му.

„Преди десетина години си направихме анализ за развитието на човешкия капитал в дългосрочна перспектива и стигнахме до извода, че всички външни фактори - демографски, икономически, стремежът за излизане от страната на младите хора - крият сериозна опасност да изпаднем в дефицит на кадри от операторско равнище. Появиха се голям брой финансисти и икономисти от най-общ характер”, казва Добрев с леко пренебрежение. - Но откъм специалисти със средно техническо образование нито държавата, нито регионът има поглед. А този проблем каца при нас много бързо”, обяснява той и дава за пример 240 млн. долара инвестиции в нови машини и технологии, които някой трябва да управлява. През 2005 г. Добрев отива на среща в бившия техникум по цветни метали в Асеновград, който е професионална гимназия „Иван Асен II”: „Тя запази някакъв технически уклон, но нещата се разпиляваха. Трябваше да се сложи ред. Казахме им какво мислим, за да видим къде се срещаме”, обяснява Добрев. Оказва се, че се срещат в мнението си за проблема, но не и за решението: „Програмите за образование въобще не се вписваха в нашите интереси - механо, електроника, автоматизация и технология. Те имаха много обобщено и опростено преподаване, където не се даваше възможност на хората да вникнат в тях. Министерството ни каза, че не може да променим програмите…”

Тогава КЦМ отказали да се занимават с министерството и направили собствена програма за три паралелки, за всяка от интересуващите ги дейности. Тя се явява допълнителна към образованието в техникума, но фирмата предложила допълнително заплащане на учителите в програмите и стипендии на най-добрите ученици. Добавила към това летни лагери с още интерактивно обучение - безплатно. Резултатът бил изключително добър: „В началото идваха средно качество ученици. След две години, като видяха, че е реална помощ, започнаха да идват само отличници.” Това се превърнало в друг риск - идеята на програмата била да привлича 25% от завършилите в компанията. Повече отличници, значи повече такива, които продължават нагоре в университет и съответно - по-малък шанс да се върнат да работят в КЦМ. Компанията обаче се справила и с това, като допълнила критериите, за да привлича такива, които имат интерес да останат. В момента 90 души учат в трите паралелки, като мнозина се реализират в други обекти в зоната.

Празни техникуми –

празни заводи…

КЦМ е може би най-впечатляващият пример, но не е единственият. Най-големият германски инвеститор в Пловдив - Liebherr, се е отказал въобще от услугите на българското средно образование. През 2009 г. компанията отвори собствен обучителен център за 12 души годишно. Запознат с решението им тогава източник обясни, че на управлението на компанията им е писнало да чакат координация с министерството и техникумите, след като цяла година са се опитвали да се договорят. В центъра, който са изградили, хората минават през обучение по всичко - от металообработка, пневматика и хидравлика, до социални умения. След като завършат и положат изпит (който продължава 8 часа), могат да започнат да управляват поточни линии за 2-3 млн. евро. В момента вече Liebherr обучават и за други компании, които идват в зоната и имат нужда от подготвен технически персонал на средно ниво.

Без такива специални обучения, които могат да си позволят само най-големите, има много проблеми с работната ръка, казва Микаел Амицбьол, който притежава собствен шивашки цех и също така е бил представител на датската компания Viking. Тя дойде преди две години да произвежда спасителни лодки, салове и жилетки и в момента изнемогва в търсене на достатъчно персонал: „Тук липсва много в образованието. Не само професионални умения, ами и умение за комуникация, екипна работа, езици, отговорност и т. н. Така че много компании знаят, че трябва да инвестират в обучение. При нас предлагаме езици два пъти, вечерно безплатно, също така обучения в т. нар. меки умения.” Липсата на каквато и да било гъвкавост в образователните програми е едно на ръка. Но средното техническо образование куца не на шега - броят на завършилите в тези училища, бивши техникуми, намалява непрекъснато. От над 190 хил. през 2000 г., сега в такива училища, включително спортни, учат около 140 хил.

По-трагична е ситуацията със завършващите - от 46 хил., броят им се е сринал на 26 хил. за миналата година. Част от причините са, естествено, демографски - има по-малко деца. Но това показва, че отвъд финансите и остарялата техника на преподаване, има по-голям проблем, признава и директорът на Професионалната гимназия по машиностроене в Пловдив Кирил Саксанов: „Имах 1200 ученици през 2008 г., сега са 200. Какво да направя, приемът пада непрекъснато. Родителите предпочитат езикови гимназии. Трябва да се направи някакъв вид реклама”, казва Саксанов. Той посочва, че в момента цикълът е с хора, които са завършили други училища, но са безработни - идват, за да се обучат и да започнат работа. Всеки техникум тук работи с предприятие - този на Саксанов има за основен партньор българските „Макском”, които произвеждат колела. Решението на проблема със средното образование според фирмите е министерството да прехвърли част от техническите училища на общината, като ги задължи да покриват минимален стандарт, а останалата част от програмата да бъде специализирана според нуждите на местната индустрия.

 

(Бр. 8/2016 на „Златоградски вестник”)