Ст. н. с. Трендафил КРЪСТАНОВ
„С вас, двама светци, Кириле и Методие, се хвали славно град Солун и Мизия, и Панония и Моравската земя!...”
„Отче Кириле преславни, ти се яви учител на целия свят. И те изпрати да учиш западните славяни с български книги!”
Тази част от службата на Св. Кирил отразява реалния факт, че светите братя са създали славянската писменост въз основа на своя български език и на този език са превели богослужебните книги. С тези книги те са просветили най-напред българските славяни - Мизия е византийското название на славяните, а след това със същите български книги са тръгнали и сред западните славяни и са стигнали до Рим, където делото им е благословено от римския първосвещеник.
Във второто славянско житие не Св. Наум Охридски се съобщава, че папа Адриан извършил литургия над всичките книги „преведени от гръцки на български език”, и казва: „Тези книги са истински...”
Близо два века византийските автори не споменават нищо за живота и делото на солунските братя. Едва в края на XI в. гъркът Теофилакт, „архиепископ Охридски и на цяла България”, пише в житието на Св. Климент Охридски, че Св. Св. Кирил и Методий са посветили българската земя, като изнамерили азбуката, „която съответства на българския език...превели боговдъхновените писания на български език…”
И сърбите, нашите славянски съседи, също съзнават, че езикът на първите християнски книги е български: „С тебе се хвали цялата сръбска земя, Светителю Кириле, която ти си научил с български книги…”
Наскоро в Баварската библиотека в Мюнхен Климентина Иванова откри неизвестна служба в чест на Св. Кирил, сръбска редакция от XVII в., в която същото песнопение се повтаря : „Тобою вса сръбска земля хвалит се, стлю Кириле, словесь божественне книги бльгарьскаго езика научиль ecи…”
Вековната традиция на почит към родните светци е отразена в Бориловия синодик от XIII-XIV в.: „На Кирила философа, който просвети българския народ, новия друг апостол...вечна памет…”
Хилядолетната българска традиция на почит към светите братя от миналия век е подхваната и от други славянски народи, както и от католическата църква, която ги обявява за общокатолически светци, а в наше време и за покровители на Европа.
През XX в. в своя календар ги вписа и Еладската църква, като за първи път построи храм в тяхна чест в Солун, през 1988 г.
(Бр. 10/1996 г. на „Златоградски вестник”)