Новини

140 години от Априлското въстание: Едно свидетелство от Османския период току след Априлското въстание`76, съхранени в паметта на златоградчани

понеделник, 27 юни 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Величко ПАЧИЛОВ

 

 

Иванчо, най-малкият син на Спиридон Джинджев се оженил за третата дъщеря на Георги Димов Хекимов и Атанасуда – Щерка. Тя била първа братовчедка на братовата му жена Ефросина. 16-годишната Щерка му родила син Спиридон, но изглежда поради своята крехка възраст, Щерка е имала проблеми при раждането и не е могла да има повече деца.

По тези, а и по хуманни съображения, през 1876 г. те осиновили Велика, която откупили от башибозука, който се връщал с плячка след потушаване на Априлското въстание. Велика била изложена за продан в Кирли (дн. с. Бенковски), тогава само пазарско средище. Тя била от Стара Загора и си спомняла за баща си и майка си. По това време, но от „пазара” в Златоград, било откупено и осиновено от богатия търговец хаджи Параско Чойнев друго едно по-малко момиченце – Добра. Иван и Щерка отгледали осиновената Велика като свое родно дете и я омъжили с голям чеиз и подаръци за Костадин Стойчев Шуков.

 

Разклонение Георги

Николов Серезлиев

 

Георги се оженил за Мария, най-малката дъщеря на известния лечител хаджи Никола, син на Димо Хекима. Те са имали само една дъщеря - Януда/Нудка, която, вече доста възрастна мома, се омъжила за някой си Димитър, секретар-бирник в общината в Ак бунар (Бял извор). Той бил от Стара България (така се наричали българските земи в границите до Балканската война) и дошъл тук с новата администрация.

Нудка и Димитър са имали само едно дете, което починало съвсем малко. От тях не е останало потомство. Когато преместили служебно Димитър на друго място, Нудка не го последвала и си останала в Златоград. Майка ми е разказвала, че писмата на Нудка до мъжа й са писани около 1915-16 г. от Добра Димова Хекимова. Но Георги и Мария не останали само с Нудка. Те откупили отвлечената в Ардино Мария и я осиновили. Ето как е описал този случай Ставри Запрянов: „Георги Николов Серезлиев – джелепин (прекупвач на добитък за клане – В. П.), юшурджия, осиновил пленничката Мария, която през 1878 г. била откарана в Ардино у някой си турчин, участвал в потушаването на Априлското въстание. Мария стояла там две години. На 12 години научила турски и я карали да се кланя. Готвели се да я омъжат за турчин. Но Георги научил, че е пленничка християнка, и я откупил. Направил я наследница и после я омъжил за Петър х. Манолев – беден младеж, когото приел за зет. Мария била от с. Кара таир (дн. Йоаким-Груево – В. П.), Пловдивско. Родителите й били убити през въстанието. Беше в нашата махала и лично я познавам. Георги бил женен за Мария х. Николова – дъщеря на хаджи Никола Хекимов, която от баща си усвоила лекарското изкуство, което предала и на доведената си дъщеря Мария – пленничката.”

В цитирания текст има несъответствие. В 1876 г. било Априлското въстание, а в 1877-1878 г. – Руско-турската освободителната война. Вероятно Мария е доведена в Ардино в 1876 г., защото точно тогава е имало масови изстъпления на башибозука, при които нейните родители са загинали. А турчинът, като взел със себе си десетгодишната Мария, все пак е сторил хаир, като я спасил от жестоки гаври и сигурна смърт.

Георги Н. Серезлиев и Мария х. Николова били не само благородни, но и патриотично настроени хора. Подпомагали са национално-освободителното движение, давали са подслон на революционните дейци. Това е отразено и от Христо Караманджуков, който пише: „Ние пристигнахме (в Златоград – В. П.) на 6. ХІ. 901 г. и престояхме само 4 дни. Най-първо денувахме в къщата на Мария х. Николова, а после се преместихме на квартира в дома на Елена К. Крахтева – 70-годишна мома, която живееше в къщата на х. Пъндев, близо до жилището на свещеник Анг. Инджов. На третото и четвъртото денонощие гостувахме в дома на братя Л. Пачилови.”

В семейството на откупената Мария и Петър Хаджиманолов се родили три деца - Георги /Гего, Гроздина и Милка

А ето какво пише Ставри Запрянов за Никола Хаджидончев, осиновителят на Илия:

„Никола х. Андонов (Хаджидончев – В. П.) – абаджия и търговец. Притежавал много ниви, колиби, дребен добитък, гледан от наемни овчари, които работели по нивите му на изполица. Член на църковно-училищното настоятелство и член на Околийския съвет. Виден общественик, с патриотично настроен характер. Имал дъщери, а синове нямал. Осиновил Илия Кост. Пачилов и го отхранил в дома си като свое дете, когото впоследствие изучил в Софийската (Одринската - В. П.) гимназия за учител в Златоград. Починал в 1895 г. След войната 1878 г. откупил от Ардинско пленени две деца от някой си турчин – братче и сестриче, на име Костадин и Катерина, за 40 лири и ги довел в Златоград с намерение да ги отхрани и възпита. Дошли обаче родителите на същите деца след една година, доказали, че са техни децата и Никола х. Дончев си им ги дал. Извикал свещеника и други граждани, направил курбан – софра голяма, и публично им предал децата, като не им взел никакви пари, макар че ги бил платил на турчина. Били от Старозагорско…”. (Запрянов, С. Из миналото на Златоград. – Родопи, 1977, № 11, с. 18)

Ето какво пише д-р Георги Ташев в книгата си „Петково”, С. 1966, с.139 и 140:

„…По време на Априлското въстание мирното съжителство между българи и мохамедани се нарушило. Фанатизирани ходжи и други такива започнали да кръстосват из мохамеданското население и да го насъскват против българите. Една такава банда водена от Мехмед Кухчев, Емин Алишов и Абдула Керимедов, заминала за Батак и Перущица за грабеж. Завърнала се тя (в Давидково – В. П.), довела на Бекир ага и една девойка от Батак, откъдето били отвлечени и много други. Българите силно възнегодували и настояли девойката да бъде освободена.

 

Тогава в Давидково живеел богат и влиятелен човек - Стоян кехая, който имал 2000-3000 овце, пък докарвал и няколко хиляди аговски овце от Беломорието. Той имал здрави връзки с агите и властите в Гюмюрджина и успял да освободи момичето, като посредством каймакамина и свещеника в Златоград поп Рачко, го върнал и предал на близките му в Батак. Същата година пълната плевня на Стоян кехая била опожарена, вероятно по поръчение на Бекир ага…”

 

(Из „Златоградски

родословия”, в ръкопис)

 

Бр. 6/2016 на „Златоградски вестник”