Новини

Разказ за това как ни „тревясаха” търли́те около Златоград

неделя, 26 юни 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Розалин ХАДЖИЕВ

 

 

Надзира са приз вратана адин стар батю.

Влези батя, му викам, - кажи какво та носи насам.

- Я, бать - зафата той, - идам да та питам. Ти си хас хайвански доктор, ама хайванене не думат, пък познавате шту им е. Я ше ти кажа мене шту ми е, та да ви`м има ли за мене направа…

И започва да ми разправя:

- Сабален ага стана, ми са завива свет. Страх ма е да ни паднам да са скършам. Ходих на моен доктор. Мери ми кръвното, вика хубаво ми е. Изписа ми хапове. Пиям ги, ама ми ни помина, пак ми са завива свет. На 83 съм, сабален ага стана, пиям само адна кавица…

Занаредах му, че е хубаво да изпиваш по два литра вода на ден, че от айнва по-хубав лек нема. „И нащеса да станиш, пак изпивай по чеша вода, казвам му. Засмеса са той и вика:

- Ти ми се каза лек, дету пари ни ище. Кък ще да са правят айнева по аптекине тогава? Я съм зафатил 84, сбално с лъсно - питнахме си животес. Две къщи сам оградил, три деца сме изкутили, изучили и изженили. Имам и внуци и правнуци. И остарехме, и обелехме, видехме и лошо и хубаво. Дано даде Сайбияна и ве да остареите и да обелеите…

И пак заразказва:

- Нема да забурем, ага правеха текезесесо в селу. Сбраха врить волувете, пък калеко Салих ги ни даде. Леже в затвор три месеца и пак ги ни даде. Мина колконо мина, възпролет ага да си орем търлине, нема волове. 27 април беше, ходя на калека Салиха, та му викам: дали ми щиш воловете да си изорам тарлъна в Тенковски дол?

Калеко зафати да смета: утре ги сам дал айсойзему, заутрешник – айнойзему. Тебе  са пада чек на 3 май да ти ги дам - тогава са айлек.

- Хубаво, калека - му реках, - трети – трети.

Предниян ден ходя на заставана при командиран.

- Другарюкомандир, - му викам, – утре ще орам нивана в Тенковски дол, ще може ли да проводиш войник да ми отвори порталан. Пък той чете вестник, хич баре ни вдигна главъна да ма погледне, ам ми рече:

- На портала има трубка /слушалка/, като идеш там, ще се обадиш и ще пратим войник да отвори.

И на другиян ден, рано сабален, ходя на Янюв шупак на калекована колиба, та му поимам  воловене. Отидах на порталан, сахатен бе осъм. Зимам трубкана и са обадам в заставана, да дойде войник да ми отвори порталан. Командиран ми вика: „Сега имаме стрелби като свършат, ще пратя войник да ти отвори към 10 часа. Фатих са я, щу да правем, и зачеках. Сахатен замина 10, пак взех трубкана и пак са обадам. Сой пъть ми вика, чи войникън с ключове бил отишъл за хлеб, ага са върне, тогава ще го проводи.

Слънцено са вдигна, фати да напица, трети май е, ама я съм са фатил се и чекам.

Стана 12 и половина. Пак са обадам, тогава командиран ми са изпули: ако още един път са обадиш, ще дойда там и не знам какво ще те направя…

Женана беше с мене. Викам й: „Завидай, жену воловете, подим си. Стана то, штуту стана, немаме работа от се насетне на сва место…

И каквону ми бе вкиснато на душъса, са обърнах на към слънцену, вдигнах ръки и са изруках:

- Сайбийо, ако та има, стори айсоя кльон и айсоя портал вдън земя да потънат и да са загубят, да са ни чуят и ни видят дано…

Викат бог забавя, ама не забравя. Агато бе големия сенлик 1993 г., големата вода отнесе и кльонът и порталът. Ама не години от кък бехме слели нах градъс. Търлите батисаха, обрастаха са, яхнаха ги къпини, хвойни, гърмики, да ни можеш да заминеш приз тех, камо ли да ги работиш…

И завършва:

- Тогава, аднъ година име курбан по село. Седнали бехме на маса с друг адин командир на застава. Пък той ми вика: „Стига си седял, а отивай там отсреща, да си почистиш нивата! Виж я на какво е заприличала…

Пък мене ми вазвре келят, та му реках:

- От айтакива кату тебе станаха търлисе на айсоя хал…

 

(Бр. 6/2016 на „Златоградски вестник”)