+ Представяне на книгата „Златоградски страници” (част ІІ), в Сивриевата зала в Златоград…
Христо ГИНЕВСКИ
Вече държим в ръцете си том втори на „Златоградски страници”и това е повод за още един духовен празник в Златоград в това трудно за културата време. Но с излизането му от печат не приключва това интересно начинание на автора Ефим Ушев. Защото не само предстои излизането на трета част от книгата, но и съм сигурен, че поредицата от материали за миналото на Златоград ще продължат да се отпечатват по страниците на „Златоградски вестник”.
Материалите, публикувани в двата тома, са сериозна на́года за написването на една цялостна история на Златоград. Задача нелека, но осъществима. Аз обаче ще говоря конкретно за втория том, тъй като първият вече е бил представян тук миналата година.
В част ІІ са включени 65 материала на повече от 31 автори. Независимо от тези цифри, главният автор, човекът, който е осигурил, съставил и редактирал тома, е Ефим Ушев.
Материалите са групирани в четири раздела – за църковното движение, храмове и християнска топонимия; история на читалището; животът в Златоград между Балканската и двете световни войни и завършва с щрихи от историята на икономическия живот и местното стопанство. Не искам да пропусна и приложението, а то е от 65 снимки и няколко факсимилета на документи, които сериозно подкрепят и допълват текстовата част. Както вече споменах, имаме среща с книга, писана от доста автори, обединени от едно силно чувство – обичта им към Златоград. Това е особено характерно и за Ефим Ушев - той е силно привързан към родното си място и стига до там, че не дава и прах да падне върху името му. Мисля, че без тази обич към Златоград, нямаше да се появят двата тома на „Златоградски страници.”
Друга особеност на книгата е, че тези материали вече са четени, че има отзиви за тях, читателите ги познават. Но така събрани в едно, подредени по тематика - те придобиват друго звучене и ще предизвикат интереса на читателите. Без да влизам в излишни подробности ще се спра на някои конкретни факти и примери от съдържанието на този том, които имат и регионално, и национално значение.
Имам отколешен и професионален интерес към църковно-националните борби за независима българска църква и отхвърлянето на гръцкото духовно иго. Тези борби са част от революционните движения на епохата и постигат завидни резултати без много-много ад гърмят пушки и топове. Защото признаването на независимостта на българската църква е признаване на националната идентичност на българите, че те престават да са просто „рум миллет”, а имат своя култура и минало.
Материалите, поместени на тази тема, убедително показват, че църковно-националните борби в Златоград са част от общонационалните. Едно не голямо християнско население в градеца съумява да се предпази от големи поражения на гъркоманството, да запази българския си облик, да защити правото си на бащин език и българска писменост. В доста села от Ахъчелебийско гъркоманството успява да замъгли народностното чувство и се стига до много тежки последици - Долно Райково, Петково, Чокманово и др. Без подобни жестоки премеждия в Златоград, хората тук отстояват правото си да използват в църквата бащиния си език и българска книжнина. Открадването на български книги, скрити в един сандък от гръцки свещеник се разкрива в поместените материали. Този факт е разказан не само от златоградчани, но и потвърден от поп Нико, който в своята знаменита книга „Портрет на гръцкото духовенство и коварните му дела против българите в Средните Родопи”, пише как откраднатите книги в Даръдере „стояли в цял един сандък стари църковни славянски книги, намерени и пазени в тамошната църква /1857 г/. Но ехидната ръка на фанариотинът и на тях турил око. Един фанатик, грък (цинцарин) от Гюмюрджина, ги взел с хитрост и заплашвания и ги отнел незнайно где”.
Този факт, за който досега имаше само легендарни сведения, вече е научен, исторически факт, благодарение на този златоградски том. Тук има значение и намесата на Стою Шишков, приятел на Златоград, подпомогнал силно написването на споменатия „Портрет….” За това, че християнството е пуснало здрави корени, говорят и публикуваните сведения за връзките на Златоград с Ватопедския манастир на Свети Гора, за монаха Доситей. Тези имена и данни допълват църковната история на Златоград.
Много ценни са и спомените за Старата църква на Владимир Печев. Той е описал как е даден фермана за изграждането й - казвам това, тъй като има много легенди в Ахъчелебийско. А механизмът е отработен – гюмюрджинският митрополит праща нарочен човек в Цариград да вземе фермана, с който се разрешава градежа на храма. По подобен начин са и легендите, свързани с изграждането на втората златоградска църква -две църкви на 800 души християни – един уникален факт.
Топонимията също има голямо значение за науката – при имената на местностите по-трудно се вмесва турската власт. Това дава възможност да се запазват старобългарските и църковни наименования. Те са силни доказателства за произхода на местното население – достатъчно и да споменем две местни имена, на Пасха и на Божек.
Няколко думи за материалите, посветени на читалището, третият духовен храм на Златоград след църквата и училището. То вече има издадено история. Но чрез публикациите в „Златоградски вестник” тя се допълва, доизяснява, поправя и продължава. Ще се спра на един дискусионен въпрос – за ролята и мястото на т. н. Конституционен клуб в Златоград, даващ началото на читалището. Такива клубове се създават в тогавашните български земи, останали под робство - става дума за 1908 г. Тогава младотурците търсят начини да спасят от пълно разложение империята, като свалят султана Абдул Хамид ІІ. Организират преврат на 10 юли 1908 и свалят султана в името на демократични реформи – въвеждане на конституционно управление, парламентарен режим, прокламират свобода, равенство и братство за всички народи в империята. Дават амнистия на всички революционери, те слизат от планините – даже Яне Сандански тръгва с четата си да помага за свалянето на султана. А войводата Хвойню става кмет на Левочево. Тогава се създават български конституционни клубове, провежда се и учредителен конгрес в Солун, на който участват и двама делегати от Златоград. Членовете имат членски книжки от клубовете. А какво представляват те - обикновено са в кафенета, или в училищни стаи, вътре се поставят снимки на македоно-одрински войводи, има книги, вестници и други книжовни материали, имат си ръководство с председател. В клуба се дискутира по съдбата и правата на българите в новата обстановка. В Златоград има особеност, макар и без да е документално напълно доказана – след скорошното му закриване, то прераства в читалище. Георги Марков пише, че читалището е основано като „Матична библиотека”, а после се преименува в Конституционен клуб в долния етаж на училището.
В третият раздел - „Животът в Златоград между Балканската и двете световни войни”, съдържа разностранни сведения за стопанския, духовния, политическия живот в града и околността. Има материали за съдбата на българите-мохамедани след Ньойския договор, за основаването на „Народния сговор” след свалянето на Стамболийски, за възстановяването на Златоградската околия. Поместени са и статистически данни за 80-те години на ХІХ век за околията – населението е 21 174 д., има 70 училища и две църкви, 113 дюкяна, 127 воденици, 1 дарак за вълна, 1 баня, 6 чешми, 1 керемидчийница. Съдържателни са материалите за покръстването на българите мохамедани през 1913 г. – прави впечатление, че тук няма силна съпротива, както на други места. Намира място и Родинското движение, работата на дружба „Родина”. И тук е признанието, изречено от Станислав Сивриев, че „..лекомислено обявихме дружба „Родина” за фашистка организация…така свършихме работата на английското и турско разузнаване.
Любопитна е и разпечатката във в. „Млада воля”, която отразява острата реакция на златоградчани срещу държавен чиновник, който ги определя като гърци. Интерес предизвикват и материалите за контактите на златоградчани с Ксанти и тяхната подкрепа за българска църква в този беломорски град.
В последният раздел - „Щрихи от историята на икономическия живот”, материалите утвърждават мястото на Даръдере като важен и значим абаджийски център, с национална значимост. По този въпрос има обилна турска и наша документация. Николай Генчев счита, че ма три важни абаджийски средища в тогавашните български земи – в Старопланинието, Македония, Ахъчелеби и Даръдере. Пращат хора от Анадола да учат абаджилъка в Даръдере – става дума за градовете Ерзорум и Ван, откъдето идват ученици.
За първи път, поне в родопската книжнина, се поставя въпроса за ролята на колибаците в стопанския живот на края. В планината има доста такива поселища. В тях е организирано малко, но ефективно стопанство - отглеждат овце и кози, по 1-3 крави, 1-2 мулета, сеят жито – ечемик, овес, ръж, фасул, тютюн, има по 50-60 кози и толкова овце. Произвеждат хубаво сирене, масло и други млечни и месни продукти. По същество това са малки ферми и тяхната дейност се нуждае от допълнително изследване. Разглеждането на този проблем в книгата, е сериозен принос в родопското краезнание.
Не мога да не се спра на толкова мечтаната жп-линия, в сърцето на Родопите „да свирне влак”. Такива автори като Антон Страшимиров, Марин Деведжиев вземат участие в дискусията. Според мен това е убедителен материал за трасето на една бъдеща ж. п. линия, ако й дойде времето. Становището им за прохода Кушла заслужава внимание. Дано да й дойде времето… Не се спирам на кооперативното движение в Златоград, за кооперацията „Джебел басма”, която има значимо място в поминъка на населението не само в града, но и в целия район.
В заключение трябва да се каже, че това е стойностна, в много отношения приносна книга не само за Златоград, но и за целия ни родопски край. Тя допълва една празнина в книжнината за Златоград и Златоградско. Заслугата на Ефим Ушев, че реализира тази си идея, е безспорна! И ако обобщим казаното за втория том на „Златоградски страници”, бих изтъкнал три важни приносни момента:
. Църковно-националните борби в Златоград имат национално значение;
. Проучването на ролята на колибаците в стопанския, а и не само в стопанския живот. Примерно в запазване на обреди, на духовност, на език, е също много важно. А за този район колибаците са целогодишни конфигурации;
. И трето – поставя се въпроса за преосмисляне ролята на депутата Сирко Станчев – личи, че той не е просто пореден депутат за района, а личност, която приема съдбата на града и района като своя.
(Бр. 5/2016 на „Златоградски вестник”)