Новини

Деветосептемврийските клевети към хората някога, не могат да бъдат аргумент за очерняне и днес

четвъртък, 16 юни 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Писмо до Общинския съвет в Златоград; до Кмета на общината

 

 

Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н кмет!

 

Преди три години, по повод честваната в страната 70-годишнина от спасяването на българските евреи, с официално писмо до вас предложих, чрез един жест ръководената от вас община, да напомни на широката общественост за приноса на своя достоен народен представител от 24 и 25 Обикновено Народно събрание (1934-1944) – Сирко Станчев, който е един от активните български общественици тогава, приел присърце съдбата на своите сънародници, обречени от нацисткия германски режим да бъдат извозвани към лагерите на смъртта.

Същият застава редом до подпредседателя на НС Димитър Пешев и подписва обръщението до Царя и Правителството, призоваващо към отказ от депортацията на евреите. Освен до Пешев, в тази акция тогава той е редом и до Пловдивския митрополит Кирил, по-късно Патриарх Български, с когото заедно са чести гости в Златоград.

И ако сега отново се обръщам към вас, то е не само заради настояването на много от моите съграждани отново да внеса тогавашното си предложение, но и заради предстоящия акт по номинацията на Българската православна църква за Нобелова награда за мир, оповестена при скорошното посещение на министър-председателя Бойко Борисов в Израел.

Като изразявам съжалението си, че при първото ми писмо бяхте подведени от неграмотни и озлобени люде, изтъкнали пред вас „деветосептемврийски” аргументи по очерняне на тази светла личност, която сме имали щастието да бъде силен приятел на Златоград, ще ви припомня, че подобни организирани клевети, публикувани в тогавашните комунистически вестници, изпратени уж от златоградчани, са били прилагани  и към неговото дело в т. нар. „Народен” съд (че Сирко Стан­чев бил късал фереджета, правил престъпления тук, че трябва да бъде осъден на смърт и т. н.).

Същите обаче са били свалени от делото, поради категоричната невъзможност те да бъдат доказани. Това е причината неговата осъдителна присъда да е само с клишето, ползвано за всички тогавашни осъдени депутати, регенти и министри. А именно: „Въвлякъл страната в хитле­ристката коалиция”.

 

Ето какво пише неговия син Никола Станчев, също приятел на Златоград, в спомените си за своя баща, публикувани в току-що издадения сборник под заглавие „Златоградски страници” (изд. „Славена”, Варна, 2016): 

 „…Домът ни в София бе отворен за всеки гост от Златоград и когато те идваха, той зарязваше всичко и се обаждаше на май­ка ми да приготви масата, за­щото имаме гости златоградчани…”

 „…Баща ми беше тих и доб­родушен човек, по своему строг, като следствие от военната подготовка, която имаше. Но в никакъв случай не беше зъл. Знам, че един или два пъти той посрещаше в Со­фия групи от ученици златоградчани, които водеше учителката Райна Ханджиева. Бе­ше постоянно с тях, а и в обвинението на „народния съд” към него нямаше нищо друго, освен традиционното „въвлякъл страната към хитлеристката коалиция…”

 „…Имаше един приятел от Ро­допите, казваше се Христо Караманджуков, който лансира идеята за смяна имената на българо-мохамеданите. Спомням си, че тогава баща ми държеше това да става внимателно и съвсем добро­волно. До кмета на с. Костандово беше изпратил отговор на негово запитване по този въпрос, в който настояваше за това да се разбират хора­та, отношението към тях да бъде съвсем човешко, без ни­какво насилие. После разбрах­ме от хора, които идваха в София, че подобна клевета към него е съчинена от Околийския партиен комитет и такива се изработвали ма­сово по това време за всички подсъдими. Баща ми не беше груб човек и не можеше да участва в такива процеси, не мога да си представя, че мо­же да даде съгласие да се вър­ши някъде насилие. Затова и нямаше такива обвинения за него в съда…”

 

Като спирам с обясненията си, предизвикани от появилите се невежи гласове, непрочели нищо досега и поддаващи се единствено на остатъците от комунистическата следдеветосептемврийска пропаганда, прилагам отново и аргументираното си Предложение от 31 юли 2013 г., което да ви послужи при евентуално обсъждане.

 

Инициативен комитет:

Ефим Цв. УШЕВ, Розалин  М. ХАДЖИЕВ, Кирко П. ДЖЕРАХОВ, Здравко Н. ДЕСПОТОВ, Тома Т. ТОМОВ, Георги М. БРЪНГОВ, Стефан Н. ЗАПРЯНОВ, Николай В. ДЕСПОТОВ

 

10 март 2016 г.

Златоград

 

(Бр. 5/2016 на „Златоградски вестник”)