Игор БУНИЧ

В. „Ню Йорк таймс”, 1921: „Целта на работническите лидери на болшевишка Русия е много ясна. Тяхно­то изключително желание е да ста­нат днес втори харуналрашидовци. С една малка разлика - че легендар­ният халиф е пазел своите съкрови­ща в подземията на собствения си дворец в Багдад, докато днес болшевиките предпочи­тат да пазят свои­те богатства в ев­ропейските и американските банки. Спо­ред нашите сведе­ния, само за минала­та година по смет­ките на болшевишките лидери са пос­тъпили: От Троцки - 11 милиона долара в една банка на САЩ. 90 милиона швейцар­ски франка в една швейцарска банка. От Зиновиев - 80 ми­лиона швейцарски франка в швейцарс­ка банка. От Урицки - 85 милиона швей­царски франка, в швейцарска банка. От Дзержински - 80 милиона швейцарски франка. От Ганетски - 60 милиона швейцарски франка и 10 милиона американски до­лара. От Ленин - 75 милиона швей­царски франка. Струва ни се, че „световната ре­волюция” за по-правилно трябва да се нарича „световна финансова ре­волюция”, след като цялата й идея е в това: двадесет души да преве­дат на лични сметки всичките пари на света. От всичко това ние пра­вим следния извод: че швейцарски­те банки в очите на болшевиките изглеждат много по-надеждни от американските. Даже покойният Урицки продължава да пази парите си там. Не следва ли от това, че и ние трябва да преосмислим своята финансова политика в светлината на по-голяма федерализация?”

„Ние нямаме пари!” - повтарял Ле­нин от трибуните и в частни раз­говори със западни и американски бизнесмени. И гладните бунтове безпощадно се разпръсквали със стрелба на месо. През юни 1921 из­бухнала стачката на железничари­те в Екатеринослав - работничес­ката тълпа била разстреляна с кар­течници. Части с особено назначе­ние нахлували в гладуващите села, разстрелвали поголовно всички, след което съставяли документ, че това било дело на „есеро-меншевишки заговор”.

Гладът се разпространявал, а в Петроград, Одеса и Николаевск непрестанно се товарели параходи с пшеница за чужбина срещу злато. Американски бизнесмени разговаряли за покупка на руските подземни богатства. За работниците предлагали да пла­тят по долар и по­ловина на ден. Ле­нин изпаднал в ужас - в никакъв случай! Нито цент! Ние сами ще им заплатим! Вие, гос­пода, не се безпо­койте…

А страната продължавала да се гърчи от глад - тълпи нападали складовете със зърно, Бонч Бруевич, старият приятел на Ленин, се опитал да убеди Кремъл да пожертват някаква час­тица от награбеното и да спасят народа. Най-търпеливо му обяснили, че държавата няма пари, а тези цен­ности, които той имал предвид, би­ли „неприкосновеното злато на пар­тията”. Те принадлежали на парти­ята и само на партията. Той и така не можел да ги разбере. Искали да го затворят. Та дано почне да раз­бира... Горки отишъл при Ленин, за да по­иска помощ за гладуващите.

„Ние нямаме пари, за да помогнем на гладу­ващите - накратко го отрязал Ле­нин. - Ние получихме от буржоазия­та много тежко наследство, разо­рена държава, нищета и глад!” Раз­решил обаче на Горки да основе ко­митет в помощ на гладуващите и да моли помощ от Запада. Естест­вено първа откликнала Америка, ко­ято вече създала хуманитарна организация за европейска помощ.

През декември 1921 Конгресът на САЩ отделил за гладуващите в Ру­сия 20 милиона. Общата сума от Америка била 45 милиона. Страните от Западна Европа подарили на Ру­сия 137 милиона долара… 

(Бр. 12/1996 г. на „Златоградски вестник”)