Иван ОРЕШКОВ

„Да затрият цял народ - фенерлии лукави, проклет и безчъстен род, ищат гръци злобливи!” - пише в „Горски път­ник” основателят на нацио­налната борба за освобождение Г. С. Раковски още през 1857 г.

През 1918-а американ­ският президент Уилсън предлага българо-гръцката граница да отделя земите, населени с гърци, от тези, на­селени с българи.

Генерал Венизелос обаче издейства от комисията, изготвяща мирни­те договори, стратегически изгодна граница, така че го­леми територии с българско население бяха придобити от Гърция.

През годините 1931-1934 баща ми бе началник на подучастък на границата край Чепинци. Разделените роднини често бяха причина за нелегално преминаване. Всеки месец ставаха тежки произшествия с отиващи или завръщащи се от гръцка те­ритория българи. Гръцките стражи пребиваха или убива­ха нарушителя, независимо от това, че не е въоръжен. Тога­ва баща ми имаше двойна за­дача: да изпълнява професио­налните си задължения и да действа като дипломат. Гър­ците не приемаха поканите за срещи на граничните на­чалници. Най-после през 1934-а новоназначеният гръц­ки началник на сектора прие среща и води пряк разговор с баща ми на френски. След още две срещи се съгласи да се направи събор на границата.

Присъстваха ходжите и пред­ставителите от насрещни­те села в българска и гръцка територия. На събранието всички говореха на български. Преводач обясняваше на гръц­кия началник исканията на разделените българи. С дип­ломатическото умение на българския офицер бе постиг­ната целта - признаване пра­вото на срещи на разделени­те родопски българи.

Днес в Гърция продължават обезбългарябането в земите, които им дариха Великите сили през 1919 и 1946 г., а премиерът Виденов се отре­че от българите там, с кое­то потвърди, че е лишен от национално чувство и няма да реагира на посегателствата над наши сънародници - било в Гърция, било в Сърбия.

(Бр. 18/1996 г. на „Златоградски вестник”)