Георги АРНАУДОВ

 

 

В плътната сянка на нашата история все още стои един дос­тоен българин, верен съратник и приятел на Стефан Стамболов, починал броени дни след не­го от сърдечен инфаркт. Това е създателят на българското национално знаме Иван Параскевов Петков от Ямбол, по чи­ито указания 14-годишната му дъщеря Стилияна е извезала първообразеца на българското знаме, прието и утвърдено с овации още в първите заседа­ния на Великото народно събра­ние във Велико Търново и опи­сано в чл. 23 на Търновската конституция.

 

Иван Параскевов е едно от петте деца на скромно земедел­ско семейство в ямболския квартал Каргона, син на Параскев Петков и Недялка Димитриева.

Още ненавършил 20 го­дини той успял да се измъкне от родния град, часове преди турските власти да го задър­жат. Установил се в Браила, а домът му станал едно от средищата на хъшовете и бъдещи­те четници, за които той и приятелите му охотно събира­ли пари за оръжие и дрехи.

В дома му често идвал с при­ятели и Г. С. Раковски. Когато станало ясно, че войната на Ру­сия с Турция е предстояща, ре­шили да съберат пари за знаме на създаващото се в Кишинев българско Опълчение. Но замож­ният стопанин махнал с ръка: „Няма да събираме пари! Аз пое­мам масрафа…”

Решили той да определи какво точно да бъде това знаме. Защото дотогава никъде нямало определено и пос­тоянно българско знаме. Още през 1854 г. италианският художник Андрея Сакко изрисувал Георги Раковски на голямо платно като хайдутин с чета, залегнала край скали на Балка­на, а той е с пушка в дясната ръка и развято знаме в лявата. Това знаме било с водоравни зе­лен, бял.и червен цвят. По този образец Иван Параскевов ре­шил, че и бъдещото българско знаме трябва да има същите цветове, но в друг ред - с бяло­то отгоре и зеленото в среда­та. Поръчал тежка оловна „гла­ва” от Дания, с кръст за върха на знамето.

Когато моделът бил готов, начело на българска делегация в първите дни на май 1877 г. Иван Параскевов връчил в Пло­ещ предназначеното за опълче­нието българско знаме на глав­нокомандващия - великия княз Николай Николаевич. Той одоб­рил знамето, дарил девойката, която го приготвила, със злат­но кръстче и предложил на ба­ща й да я изпрати в Петербург за сметка на императорския двор да се учи.

Получил обаче гордия бащин отговор: „Благо­даря, ваше високоблагородие, за високата чест, но не искам да се каже после, че съм направил това знаме, за да проправя път на дъщеря си! Аз съм човек за­можен и това - къде и какво тя ще учи, ще решим с майка й и с нея в семейството ни!”

По това време било предста­вено и знамето, изработено от гражданите на Самара.

То се оказало по-леко и удобно за бойната обстановка. И станало знамето на опълчението, кое­то го осветило с подвига на Шипка. А образецът на Иван Па­раскевов бил прибран. След две години бъдещият генерал в мла­дата българска армия Христо Вълчев, делегат във ВНС в Тър­ново, го внесъл в заседателна­та зала и станали на крака, де­легатите го приели за българс­ко знаме.

В свободна България се преселил и Иван Параскевов, купил си къща на ул. „Сердика” в София и заживял от рентите на имотите си в Браила и дру­ги, които купил тук.

Дъщеря му Стилияна, вече майка на някол­ко деца, през 1930 г. узнала слу­чайно, че знамето се пази в дво­реца. И пожелала да го види. Сам цар Борис III я въвел в ста­ята съкровищница, където зна­мето се пазело заедно с други български исторически символи, а тя му разказала историята на създаването му.

Стилияна починала през 1932 г., гробът й не е известен.

Роден през 1825 г., Иван Па­раскевов починал през октомв­ри 1895 година.

За създателя на българското знаме все още не се е сетил никой.

И в София до­ри няма улица на негово име...

(Бр. 5/1996 г. на „Златоградски вестник”)