Новини

За кушленци и кравите. Ама първо за мумьото…

сряда, 11 май 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Валентин ХАДЖИЕВ

 

 

Мумьо ли тръсиш? Ела, ще ти го дам евтино. Няма да съжаляваш, лекува счупено по-добре от лекарства, а и гипс не ти трябва.”

Така посрещат всеки външен, който се появи в златоградското с. Кушла.

Селцето е на 100 м от границата с Гърция и добива лечебна глина - мумио, която се пие разтворена във вода за лек. За да вземеш наготово от лечебната кал топка от около 200 г, струва 2 лв.

 

„Затрупана е, копае се 2-3 часа, ходи се пеша до находището - хем се изморяваш, хем губиш време, как да се даде безплатно”, казва Митко Георгиев-Българията.

В началото кушленци раздаваха пръстта на идващите в селото безплатно, за хаир. Впоследствие обаче някои се усетили, че от това могат и да припечелват. Освен на място в десетки интернет сайтове е обявена цена от 2 лв., но с доставката скача на 6-7.

Интерес към местния природен ресурс имало не само от българи, но и от чужбина. Тогава доставката е доста по-скъпа. Най-много я търсели хора, пострадали при катастрофи със счупвания. Лековитата пръст се намира на около 1 км над селото в каменист район и до нея се стига почти по козя пътека.

Находището е в ареал от около 30-ина квадратни метра. Местните копаят с кирка и лопата. След като се извади черният материал, който е като жила в земята, при първия дъжд пръстта го захлупва отново.

„Нарочно я държат така, за да правят алъш-вериш”, намигват в съседното с. Горски извор. След като преди 5-6 г. местното мумио получи популярност, съседите се възползвали от възможността да изкярят някой лев. Тъй като пътят за Кушла минава през Горски извор, там пресрещали заблудени и търсещи калта хора и пречели на кушленци. 

„По-добре да стои затрупано, защо другоселци да ни продават мумиото, като ни трябва на нас. Ние знаем как да си набавим”, отсича 45-годишният Милко. Той е нарязал 3 бидона за зеле и има пръст за продан в изобилие. Съседът му Българията обаче е по-изобретателен. Измислил е машина да смила мумиото.

„Става на прах и след това, като се разтвори в топла вода и се мине през тензух, не го усещаш в устата си. Така по-лесно стига важният материл до организма, по-чисто е, а и по-елегантно. Хора от цяла България идват да търсят. Вчера от Пловдив дойде човек.

Продаваме я, то тукашните на това се крепят. Жената продаде онзиден на човек от Стамболийски една голяма кесия за 10 лв., не се пазарим, каквото даде човек”, казва Българията. Той препоръчва, след като мумиото се свари във вода, да се прецеди и тогава да се пие. Като престои, водата ставала напълно прозрачна, вкусът  не се променял, но оставала леко мътна. 

В Кушла казват, че за лечение на спукани или счупени кости трябва да се пие минимум месец. Препоръчва се количеството да е не по-малко от половин литър дневно.

„Даже не ти трябва и вода да я топиш. Слагаш от пръстта в устата и задържаш малко да се разтвори, като глътнеш - нищо не остава на езика”, изплезва се за показно Анка Мустафова. Местните правили опити да лекуват счупено с налагане върху поразеното място, но ефектът не е толкова, колкото когато се пие. С налагане лекуват предимно животни. Местните чобани церят костите на овце и кози - шинират счупеното, замазват с мумио и след това го превързват.

Възрастните нямат обяснение за произхода на думата за местната глина, нито кои вещества в нея са лечебни. „Не ме интересуват учените, щом лекува, лекува, и то от векове”, отсича Мустафова.

„Тайната е, че мумиото съдържа много калций. Може да се използва и от хора, които не са си счупили кости, но имат оплаквания, свързани със здравината им”, вметва Българията. - Има някъде една черна жилка колкото една педя, на места е и по-широка, върви в недрата на планината, може и на 5 км далече да стига. Като идваха учени, го обясняваха, че се е създала, като преди милиони години паднали дървета и изгнили, след което ги засипал пясък. Това са някакви скални симбиози според мен”. 

Георгиев е получил достолепния прякор от банални поводи - приютявал е в къщата си големци, предимно военни още по време на соца, когато идвали да огледат граничните съоръжения наоколо. Сега изтъква, че обича да е в крак с времето и има най-съвременната баня от всички къщи. Сам си докарал водата, направил резервоар, поставил 200 л поцинкован варел и водата тече в банята.

В Кушла не се доставя питейна вода. Всеки се оправя както може, един е опънал маркуч от извор, друг я носи в кофи от герана, въпреки че има сондаж от години и дебит за 5 села. Местните негодуват, че държавата и общината ги лъжат, че ще им я докарат до къщите. За външните е странно, че селото се води към област Смолян - за да стигнеш до него, минаваш през Кърджалийския район, а след Кушла е границата.

Близо 50 г. достъпът до селото е бил забранен. В него не пускали без т. нар. открит лист от МВР, тъй като е близо до вражеската по онова време Гърция. Кушла била създадена преди около век от преселници от с. Угорли, дн. Калотихон, което е на 4 км. от границата. Старото селище съществува и до днес, но има едва 3-4 чобански колиби.

„По време на войните в началото на миналия век от беднотия и глад три семейства се преселили в района на Кушла и отглеждали кози. Тогава е построил старата къща и моят дядо. След това, като са чертали границата, ги питали къде искат да останат - в Гръцко, или в Българско - избрали отсам и така сега се водим български граждани, а не гръцки”, казва Българията. И се хвали: „Хората тук сме наполовина на кравите, които отглеждаме, имаме над 104”.

 

(Бр. 3/2016 на „Златоградски вестник”)