Новини

#отархива Съдбата на демокрацията - кога загива политиката…

петък, 18 март 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Есе от

Жак ЖУЯРД

 

 

Навсякъде по света парламентарната демокрация боледува.

Навсякъде по света, независимо дали става дума за парламентарна демокрация, президентска република или каквато и да било смесена форма между тях, властта се отдръпва от институциите, призвани да я упражняват по демократичен начин и все повече стават атрибут на определени, демократично избрани личности.

 

Навсякъде вече личностите представляват демокрацията, а не институциите.

А народът, третиран навсякъде като електорат, се разделя на две категории.

От едната страна са активните граждани – те плащат своите данъци, интересуват се от политиката и гласуват по време на изборите.

Другата част, това са пасивните граждани – те само изразходват средствата на държавата, не им пука за политиката и никога не гласуват.

Никога досега демокрацията не е била нито толкова добре, нито толкова зле, колкото на края на ХХ век. В посоката, в която вървят нещата, демокрацията може да загине всеки един момент.

В Гърция, Испания, Португалия Латинска Америка, както и в страните от Източна Европа, където през последните 20 години демокрацията спечели нови територии, всеки ден се наблюдават симптомите на скорошната гибел на демократичните идеи.

Най-голямата опасност за европейската демокрация бе разбита през 1945 г. с капитулацията на фашистка Германия.

Втората атака бе водена от комунизма – много по-фина, защото боравеше с почти еднакви понятия. Поне на думи, формално. Тази атака загина през 1989 г. буквално пред нашите очи.

Но за наше учудване именно отвътре демокрацията боледува и стойностите се обезценяват. Партиите са необходимото зло за демокрацията и тяхната пълна трагедия ще се усили сега, след пълното разпадане на комунизма. Както наляво, така и надясно партиите вече не представляват носителите на демокрацията, те не са вече посредниците между народа и „големите на деня”. Разяждани между далаверата и корупцията, днес партиите се интересуват само от един проблем – как на следващите избори да представят пред избирателите по-приемливи за тях политически фигури.

През изминалите 50 и повече години страните от социалистическия лагер страдаха по свободата, която загубиха благодарение на Сталин и останалите. Ето че по някакво невероятно чудо те се освободиха от тиранията и какво виждаме? Освободените народи се отвратиха от демокрацията, преди още да са опитали от нейните плодове. В нито една от тези страни парламентаризмът не беше възстановен. В тези страни победи свободата, но пътят на тези страни до демокрацията е все още дълъг. Властта не служи за нищо. И за да бъдем по-точни – за почти нищо. Възможностите на властта да пречи са почти безкрайни.

Властта може да забрани, да потиска, да вкарва в затвора, да изтезава, да убива. За всичко това властта има войници, полицаи, прокурори, следователи, съдии, администратори, министри. Но полезният капацитет на властта е почти нулев.

Нека поговорим за най-важния проблем на френското правителство – безработицата.

Кажете ми по какъв начин властта би могла да създаде със собствените си средства едно производствено работно време? Но властниците говорят само за това – как ще се преборят с безработицата. Всъщност всеки от политиците ругае другия, прави закони, дискусии и конференции и чака да дойдат изборите, за да се пребори за депутатско място.

И така играта продължава. И опозицията, като вземе властта, ще се справи толкова с проблемите, както и днешните управляващи. Това е просто една игра. И тази игра я правят политиците, журналистите и партийните активисти. Останалите гледат. И понякога гласуват. Това е! Всеки играе своята игра срещу заплащане и основното му цел е да докаже, че политиката може да промени нещо. Може би трябва да приемем, че един цивилизован народ има развита администрация, вместо правителство.

„При демокрацията, казва Клод Лефорт, властта е само едно празно място и актьорите са само едни статисти, които имитират движения на фона на един плейбек, една музика, написана за тях на едно друго място.”

Демокрацията не е един режим, който бихме могли да изберем по каталог измежду много други форми на управление.

Демокрацията е последният стадий от развитието на политиката. Това е този стадий, след преминаването на който политиката загива от самосебе си.

(Бр. 11/1994 г. на „Златоградски вестник”)