Новини

#отархива Вариантът Подкова-Кушла-Гюмюрджина се налага все повече

неделя, 06 март 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

Среща със зам.-генералния директор на Националния цен­тър по териториално разви­тие Атанас Атанасов органи­зира през миналата седмица общината.

Г-н Атанасов бе тук и по личната покана на бившия кмет на общината инж. Гинка Капитанова, сега изпълнителен директор на фондация за местно самоуправление в София.

 

Интересът към темата за бъдещите гранични пунктове по българо-гръцката граница бе голям, много от хората ос­танаха навън поради липса на места в залата. Още повече че същия ден, 29 март, Народ­ното събрание ратифицира Спогодбата между България и Гърция за бъдещото открива­не на три пункта до края на 1998 г.

Атанас Атанасов е един от авторите на предпроектните проучвания в района на Златоград през 1993 г., из­вършени заедно с проф. Марин Деведжиев и Георги Ламбрев от Главно управление на пъ­тищата. Тези проучвания, с които сме запознали нашите читатели в детайли, убеди­телно защитават тезата за преминаването на българо-гръцката граница в района на с. Кушла, като по този начин се осъществи транснационален коридор от Русе към Под­кова през Кушла, към егейски­те пристанища. На тази сре­ща г-н Атанасов потвърди икономическата целесъобраз­ност и техническа ефектив­ност за избирането на с. Куш­ла като място за пресичане на границата чрез железопът­но продължение на линията от Подкова, което да е съпътст­вано с магистрална шосейна линия. За този проект според г-н Атанасов, се изхожда от нови предпоставки при орга­низиране на индустрия, тран­спорт, инфраструктура, кои­то сега нямаме. Затова стра­тегията ще е от национален мащаб с ангажирането на съ­седни области и общини. Това ще бъдат действия, които обслужват национални и международни интереси и които най-ефективно ще въз­действат в нашия район, тъй като тук ще се получи сре­щата, преминаването, на раз­личните видове транспорт към Гърция и брега на морето, който е най-близък от страна на Златоград.

Защото тук преминаванията са по-леки, теренът е по-нисък с 500-600 м, което позволява лесно из­вършване на пътни работи. Изследванията на Национал­ния център показват още, че общата строителна дейност за включването в пътната система на Гърция оттук са около 14 км, а от Рудозем - 31 км.

Отварянето на границата в този район, смята г-н Ата­насов, ще създаде благоприят­ни предпоставки за последва­що икономическо развитие - във всяко едно селище ще се преосмисли съответното сто­панство и ще се натоварят наличните мощности.

Както отбелязахме и в ми­налия брой, предстои съста­вянето на смесена българо-­гръцка експертна комисия, ко­ято ще огледа своите проуч­вания на терените около гра­ницата и ще се изберат най-удачните варианти за точки­те на пресичане.

Затова Атанасов каза, че освен нашия терен, който е проучен, се из­готвят подобни измервания и за прохода Маказа, както и за района на Смолян-Рудозем.

На въпрос от залата защо в про­учванията на експертите се фиксира преходът Подкова-Кушла-Гюмюрджина, а в прие­тата от парламента спогод­ба се говори за пункт „в района на Златоград-Рудозем-Ксанти”, г-н Атанасов отгово­ри, че не е автор на въпросна­та спогодба и не може да от­говори защо е записан такъв текст. Но смесената комисия, на която той ще бъде член, ще има възможност да се про­изнесе за по-добрия вариант.

„И се надявам правителство­то да приеме това станови­ще, а не както е действало в минали години - да прави точ­но обратното на онова, кое­то застъпват експертите”, каза той. (Бр. 8/1996 г.)

 

(Бр. 27/2015 на „Златоградски вестник”)