Огнян МИНЧЕВ

Наскоро препрочетох „Мемоарите на Адриан” от Маргьорит Юрсенар.

Император Адриан се възмущава от фанатизма на евреите - тесногръдо се кланят само на своя си Бог и отказват да признаят боговете на другите. Липса на широта, на толерантност и цивилизованост. Евреите, обаче, изповядват своята „тесногръда” вяра, без да пречат на другите!

Мултикултурализмът не е от вчера и днес.

А днес, почти 2000 години след Адриан, евреите са все още тук, сплотени като общност и живеещи, доколкото виждаме, един съдържателен и успешен национален живот. Адриан и потомците му ги няма…

Всички аналогии са случайни, с изключение на една - толерантността е ценност, само когато зад благородния респект към всички култури стои една истинска и жизнена собствена култура, с дълбоки духовни корени.

Опасявам се, че изоставяйки своите собствени духовни корени, Европа днес изповядва мултикултурализма като един изпразнен от съдържание и динамика ритуал.

В епоха, когато срещу Запада стои една възраждаща се и мощна агресивна култура - тази на радикалния ислям, идва време за избор - или да се придържаме към поредния проект за строителство на Вавилонска кула, или да преоткрием себе си в опит да изпълним със съдържание собствения си принос към глобалната общност на човечеството.

Докато се бавим да вземем решение, варварите влизат с окървавени мечове в крепостта. Не се притеснявайте - нали доброволно се отказахме от крепостни стени, за да ги посрещнем като приятели...

(Бр. 26/2015 на „Златоградски вестник”)