Новини

Пътеписно: Да сте ходили на Самотраки?

петък, 05 февруари 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

Аз бях тези дни - всички, които досега са предпочитали Тасос, да очакват изненади. До близкия остров може да хванете фериботът от Александруполи, който пътува пет дни в седмицата, без четвъртък и събота. В понеделник и сряда курсовете са по два, съответно в 9.30 и 15.30 ч., и 10.00, 16.00 ч. Във вторник, петък и неделя има по един курс през деня, съответно в 11.00, 15.30 и 14.00 часа.

 

И още малко цифри – билет за ферибот ще ви струва 10 евро, но за колата ви, ако е едричка – 70 евро. Ако ли е по-малка – 40 евро. Изненадата е хотелът – 120 евро за пет души, при това – за две нощи спане. Т. е. пада се по 12 евро на човек. Найс, а?

Пътува се около 2 часа и четвърт, тъй като пристанището е разположено във възможно най-отдалечената точка на града от острова.

Може да ви се случи и да не скучаете обаче, тъй като доста българи пътуват в тази посока и може да се отдадете на безкрайни разговори. При мен се случи друго – поръчвам си кафе на барчето и като не можех да се разбера за подробности с единия барман, веднага се намеси другото момче до него и пита: „Млеко за кавьота ищеш?” Казвам: „Ищам!” „Полна ли да е чешоса или по-малечко”? Викам: „Полна да е…”

И така, оказва се, младежът е от Комотини, но от година време работи на ферибота за Самотраки. И затова го питам: „Оти си не работиш по Гюмюрджина, бре, ам си търнал до Дедеагач, че оттам и до Самотраки да са люшкаш?”  

„Оти, брате, нема как! – отговаря ми. - По Гюмюжине камене ли да ям? Пък тува има работа, платат людесе…!”

…И така върви времето в нашенски приказки за това и онова, пък и докато похраниш вечно гладните чайки, които вече от ръката ти безстрашно хляб вземат, току-виж желязната лодка те стоваря на островната земя.

По-късно, с обиколката наоколо, пак ще се срещна с българския език – забелязваме една табела с надпис за привличане на клиенти пред заведение, от чиято тераса има добър изглед към морето, а и към самото селце. Текста на табелката е: „Прекрасна гледка!”...

Хотелите на Самотраки, както казах, са с много приемливи цени, избирате си ги и запазвате по интернет, с безплатен и свободен интернет са, задължително с басейн. Вечерите са прекрасно тихи, цялата кухня, с всичко в нея, ви се предоставя за ползване, храната в магазинчетата им - с добри цени дори за български джоб. Ех, че реклама друснах...

Но да вървим нататък – по островите, както и по всяко крайбрежно градче, знае се, около пристанището е най-оживено – тук са рибарите, тук са многобройните кафенета и таверни, магазини, тук е сборното място. Около пристана на Самотраки е и площадчето с паметника на богинята Нике. Докато обаче ние правим все по-големи площади, за да ги ползваме само за протестни и изборни митинги веднъж на 10 години, а понякога и за концерти, гърците, вкл. и на Самотраки, ги използват много по-рационално - дават ги на заведения, които ги ползват през по-голямата част от годината. И плащат наем за това. Така хем площадчето не пустее, като през по-голямата част от годината се пълни с хора, хем носи приходи в хазната...

След като е остров, където и да се изкачиш, естествено на Самотраки виждаш морето. На една от височините над главното селце, е крепостта, която в момента се реставрира с пари от ЕС. И чиито древни надписи ще ви покажа скоро. Сега ще ви кажа само какво спокойствие лъха от калдаръмените сокаци на главното селце, на име Хо́ра. Тук пазените с векове дървета правят един чудесен зелен тунел, пазещ температурите в по-голямата част на острова в рамките на 27-30 градуса и в зенита на лятото...

Това, което любителите на пищните плажове няма да одобрят, е факта, че единственият пясъчен плаж на Самотраки, е в най-югоизточната част на острова. Който остава празен още в началото на септември. Последните български двойки в момента се препичаха и казваха, че вече заведението тук приключва и не можеш дори едно узо да пиеш в него. Нещо, в което и лично, за голямо наше огорчение, щяхме да се убедим. Останалото на острова е каменисти брегове. Там, в далечината, е някогашния гръцки остров Имброс. Днес обаче името му е Гьокче ада и е огромен, колкото Тасос и Самотраки, взети заедно...

Камерни, най-често до етаж-два, с вити стълби и потънали в цветя и зеленина тераси - такива са повечето от къщите на Самотраки. Настрое́ни една над друга, изгледа към тях от терасите на кафенетата е очарователен. Загледани в тях, ще ви направи впечатление, че по много от покривите им са натрупани камъни, явно за да притискат керемидите здраво и да не опадат те през зимата, когато ветровете тук, характерно за всеки остров, са жестоко силни.

Самотраки е по-малък като площ от Тасос, но е по-висок. Планината му е само скала, оголена до крайност по върховете, има екопътеки по маршрути, които водят както до една планинска църквица, а и до едно от най-високите, но проходими части. До там, ако отидеш и размахаш българския байрак, да те видим ние долу, получаваш 200 евро - предлага ни един ербап паралия от нашата скромна група. Никой обаче не се нае да изкара парите…

Островът е „разделен” на две в следния смисъл – източните му части са страшно красиви, девствено зелени с огромни вековни дървета, с прекрасни потоци, водопади и естествени скални ванички с кристално чиста вода.

Западната му част е суха, дори изсъхнала – коритата, където е имало реки, сега са празни и се вижда само как при дъжд влачат камънаци и изсъхнали дървета чак до морето. Зелената му част е много посещавана от туристи, там са и сборищата на всякакви хипари и битници от всякакви народности. Живеят тук по доста време, на бивак с палатки, разхождат се чисто голи и от двата пола и никак не им пука, че минаваме покрай тях. Дори една девойка, която переше клекнала някакви дрешки на потока, при преминаването ни се изправи, сякаш да я огледаме по-добре и навсякъде. Красива беше. И много млада… Суси скромно каза да се установим тук, да се присъединим към хипарите, да се обичаме като тях… Предложението му не се прие не за друго, а защото не настоя за това поне още веднъж. И малко по-сериозно. Иначе съмишленици имаше…

И още нещо, ако щете вярвайте – навсякъде тук, докато обикаляш местните плажове и баири, можеш да слушаш програма „Хоризонт” на БНР. И то толкова чисто, все едно си си в Златоград. Всъщност, ако о. Самотраки ви е заинтересувал, ще е добре да проследите още доста интересни неща за него. Не пропускайте следващия брой!

 

(Бр. 24/2015 г. на „Златоградски вестник”)