Ага та видям - все ми прималева -

от горъна ти са вращаш с твар дърва.

И скривам са зад уйкувъна слива

и руках та, пък ти са ни отзва.

Със солзи търчам в кьошкън да са мушна –

поплаквам си на две на три.

Страх ма е бубайку да ни слуша,

чи може келян пак да му възври.

С бубайка ти наплетаха са здраво,

попържиха джихан минлеть.

На вашен джинс и коте си ни дава,

какъв е соя пусти мой късмет!

И сълзисе въз гришкаса ми капят,

със рабта ма залисват, със изметь.

От сея пусти тейкови хасапе,

животяс ми е бално и изеть.

Налета ма да идам на баирън

и там да пийна от шишица сач.

Умутяс ми за тебе ма възпира –

скундапцвам и удривам гу на плач.

Къде си, мой Ромео, мой Иване,

стъптала съм в ногисе грех и срам.

Кривачка душа в мене да остане

и нея тебе я ще да я дам!

 

Ангел ШЕЕВ-Шею

 

(Бр. 24/2015 на „Златоградски вестник”)