Новини

Отново за кметския непукизъм и безчувствие към гражданските инициативи

вторник, 29 декември 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

Преди 7-8 години група златоградчани, сред които и моя татко, се организират и започват да събират пари за възстановяване на часовника в училището с кулата, което наричаме просто Старото училище. Намери се и съученик на баща ми от Турция, учил някога в него, който даваше една значителна част от необходимото.

 

Намери се тогава и друг родолюбив златоградчанин, който със своя връзка в София осигури като дарение новия часовников механизъм за училищната ни кула.

И не само – самият дарител се ангажираше с неговия монтаж, а за общината оставаше единствено да поддържа това съоръжение-дарение, като осигури неговото захранване с ток. За голямо съжаление точно това се оказа проблемът – след като часовникът бе пуснат в действие с едно временно елзахранване, общината, в лицето на тогавашната администрация, предвождана от печално известния Чаушев, така и не се помръдна да осигури постоянното му захранване, въпреки обществения натиск и медийни публикации отказа поддръжката му, въпреки че междувременно на кмета му бяха връчени документите за дарение на собствеността.

Надеждите постепенно изтляваха още повече, защото нещата не се промениха и с идване но новия кмет – Янчев. Той не само продължи непукизма на предшественика си, но и в един момент, след продължаващ обществен натиск, написа лично до нас едно смешно обяснение – как се обърнал до някакъв часовникар в София и същия, без какъвто и да е оглед за запознаване на проблема, му казал, че ремонта ще струва 5 хил. лв. При това новият кмет много добре знаеше, че това е чисто нов механиъзм, дарен от реномирана марка в бранша, а в документите, с които общината е приела собствеността, ясно е записан адресът за контакти при евентуални проблеми. Които ще бъдат поети за разрешаване от същата фирма! И вместо да потърси именно нея, кметът се обръща към някакъв търгаш, който естествено ще иска да прибере „едни пари”! 

Така, под бездействието и безразличието на двама кметове и чиновниците, с които те се обграждат, часовникът започна да се поврежда - различните страни от циферблата му вече показваха различно време, докато напълно спря. Така е и до днес…

И като разказвам това, публикувам по-долу един спомен от златоградчанин, за това как е станала доставката на първия часовник, след построяването на училището през 1934.

Негов автор е Живко Хекимов, син на Димо Хекимов, който разказва как неговия баща е осъществил идеята си по закупуване и доставка на първия часовников механизъм през 40-те години на ХХ в. Имената на Димо и жена му Януда стоят и на паметната плоча на вриса в м. Пририйца – именно те са я направили тази чешма, която ползваме и до днес.

Бай Живко, до смъртта си преди няколко години, живееше в Кърджали и идваше редовно, всеки юли, на връх „Св. Неделя”. И снимката, която публикувам към този текст, направих преди години именно там.

 

(Бр. 20/2015 на „Златоградски вестник”)