Новини

#отархива Каузата на Златоград

вторник, 24 ноември 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

До г-н Ефим Ушев

главен редактор на „Златоградски вестник”

гр. Златоград

 

Драги  колега Ушев!

С благодарност за редовното изпращане на вестника, се чувствам приятно задължен да ви предоставя моя уни­верситетски учебник „География на транспорта”, който из­лезе от печат през май т. г. В него на фона на общогеографската ситуация в света, Европа и Балканския полуост­ров, ГКПП-Кушла има своята пълна мотивация. В подробнос­тите си е мотивирана и със специална картосхема (с. 98).

Същевременно ви представям  и  кратък  отзив  на  статия­та  на  г-н  Кольо Парамов  за  безмитната  зона,  (бр. 13  от  т. г.)

Предайте моите поздрави на приятелите в Златоград, с които ползотворно си сътрудничехме през 1993 г.

А на вас пожелавам здраве и бодрост, за да можете все така дос­тойно и компетентно да отстоявате златоградската кау­за за социален  и  икономически  просперитет. 

Ваш:

Марин  Деведжиев

София

И времето на полемиките мина!

Проф. д-р Марин

Деведжиев

Макар че не споделям тона и подхода на г-н Кольо Парамов в статия­та в рубрика­та „Подмолно”, озаглавена „Смолянски първенци из­важдат Зла­тоград от ва­риант за международна пътна връзка”, се чувствам задължен да изложа следно­то си станови­ще:

1. Това никой не може да стори, защо­то не може да отнеме на Златоград геог­рафското му положение. От река Дунав дo Бяло море по меридиана се очертават пет меридианни транспортни коридора. Те ще добият адек­ватен потенци­ал на уникално­то геополитическо положение на България са­мо чрез цялост­но комплектува­не на ГКПП с обекти за висо­ко качество на транзитното транспортно обслужване, кое­то включва най-напред безмит­на зона.

Затова противопоста­вянето им от никаква гледна точка не е оп­равдано.

2. В световна­та практика ди­апазонът на  безмитните зони е твърде широк. Въпреки това за малка Бълга­рия азиатският модел, споме­нат в статията на Парамов, в оригиналния си вид, е неприло­жим. Тук въпросът се разделя на две: конкретно, при завоя на трасето на железопътната ли­ния Подкова-Златоград-Кушла, е фиксирана в проекта от 1993 безмитната зона да бъ­де западно от село Пресека.  Там, на разлятата долина по ре­ка Върбица, е възможно да се за­делят около 300 декара. Но тъй като на същото място ще ста­не нужда и от други транспор­тни обекти, например и за коло­возно развитие, с оглед форми­рането на триажна гара, тряб­ва на терена да се проектира конкретното площоразпределение.

3. За свободна зона,  където могат да бъдат локализирани при друг правен и финансов ре­жим и промишлени обекти, е определено място в центъра на цялата долина Царичина, на из­ток от Пресека, засягаща не само общините Кирково, Дже­бел, Неделино и Златоград, но още и Момчилград и Кърджали.

Доколкото и тя трябва да има свой център, той се очертава в района на село Бенковски. И в двата случая златоградските интереси са защитени ця­лостно.

Тъй като железопътното и автомобилното движение в перспектива ще преминава през долината Царичина и край Пресека ще се добие най-голя­ма близост със Златоград, би следвало бъдещото територи­ално устройствено проектира­не да бъде насочено и към под­робното (на градоустройстве­но ниво) проектиране, по-ско­ро площоразпределение на ра­йона Пресека-Златоград, за да се установи и мястото, къ­дето ще стават транспортните контакти. По-точно следва да се даде отговор ще има ли при това положение и гара Златоград, за която се пазеше до 1959 г. място, къде­то сега е текстилният комби­нат.

Надявам се, че ще бъде по дос­тойнство оценена настъпваща­та нова фаза за решаване на този жизнен въпрос и по-ната­тъшното й осветляване ще во­ди към практически, а не към полемични действия.

Времето и на полемиките мина, сега е време за конкретно проектиране и практически действия, които включват и предстоящите строителни работи.

3 юли 1996 г., София (Бр. 15/1996 г.)

 

(Бр. 17/2015 на „Златоградски вестник”)