Новини

Лавица на отличника: Защо няма „помашки” език

петък, 06 ноември 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Августа МАНОЛЕВА

 

В книгата на доц. Георги Митринов от Института за български език при БАН - „Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско”, се изследва въпроса за изкуствено създадения термин „помашки език”, с който в Гърция се назовават старинните (южно)родопски български говори.

Според данните от Помашко-гръцкия речник на Петрос Теохаридис, на този „нов език” говорело бългaромохaмедaнското нaселение от южните склонове нa Родопите, които днес са в пределите нa Гърция. Съпоставката на граматичните и лексикалните езикови особености на родопските говори с данните от въпросния речник обаче показват единната цялост на българската диалектна територия, независимо че тя е разделена от държавна граница. Родопите са най-обширната българска планина. Разкритите от археолозите исторически паметници говорят, че първите заселници са траките. С тази планина е свързан споменът за античния певец Орфей, в нея се е намирало светилището на тракийския бог Дионис.

През VII в. там трайно са се настанили славяните. Местното българско население е християнско и до голяма степен се запазва чак до масовите помюсюлманчвания в Родопите. Макар данните да говорят за трайно българско присъствие, още от края на ХIХ, особено в ХХ в. и до днес, в Гърция и Турция има публикации и „изследвания”, които „доказват” небългарския характер на изконното родопско население и особено на онази част от него, която изповядва ислямската религия. Правят се опити да се обвърже религиозната с народностната им принадлежност. Едните свързват техния произход с етническата група „грек-агаряни”, другите - с турски произход. През 1996 г. в Гърция са издадени три обемисти книги – „Граматика на помашкия език”, „Помашко-гръцки речник” и „Гръцко-помашки речник”, обединени под общото заглавие „Езикът на помаците”, с автор ксантийския учител Петрос Теохаридис. Промоцията на книгите става на пищна официална церемония в присъствието на политици, военни, духовници.

От какво е породен интересът към българоезичното мюсюлманско население, известно там като „помаци”? Дали страхът да не се осъзнава като българско (по език, обичаи, фолклор) кара властите да работят активно за откъсването от българските му корени? Това е планомерна и дългосрочна държавна политика в Гърция и Турция с цел приобщаването на южнородопското мюсюлманско население в Западна Тракия към турската и гръцката нация. Необходимостта да се реагира чрез научни разработки е абсолютно наложителна, за да се докаже с аргументирани доводи несъстоятелността на т. нар. „помашки език”. Българските езиковеди имат вече опита от осъществилата се през втората половина на ХХ в. глототомия, свързана с възникването и утвърждаването в международен план на македонския език във Вардарска Македония, чрез отричане не само на българския му произход, но и на всякаква общност с българския език. Българската държава все още не е поставила сред приоритетите на външната си политика опазването на българските малцинства в Северна Гърция. Науката обаче има за цел да изяснява истината, като я поставя в служба не на разделянето, а на сътрудничеството между държавите, особено съседни. 

 

(Бр. 16/2015 на „Златоградски вестник”)