Въпросът: „Объркана съм…”

 

Пиша ви, защото съм мно­го объркана и отчаяна. На 16 години съм. Не уча. Имам приятел, който е много по-го­лям от мен. Обича ме от все сърце, както и аз него.

Май­ка му и баща му са готови всеки момент, когато аз по­искам, да ме приемат.

Май­ка ми също е съгласна с та­зи дружба, но баща ми не ми позволява да имам нещо об­що с човека, когото обичам. Така стават много конфли­кти и неприятни сцени.

Спо­ред вас какво трябва да пра­вя?

    Н. М. от Златоград

 

Отговорът: 16 години – време за учене!

 

Когато четяхме вашето писмо, си мислехме колко ус­тойчиви са човешките чув­ства и колко.еднообразно е всичко в живота ни за раз­лика от историйките в плъпналите масово шарени ро­манчета.

В момента в реда­кцията имаме още три пис­ма със сходни проблеми, в които разликата е само кой пречи в случая: бащата, бра­тът или майката.

И в също­то време си мислим, че няма чак толкова причини за от­чаяние. Щом пречката е са­мо в единия член на семейс­твото, то едва ли той дъл­го време ще се съпротивля­ва. Независимо какви са мо­тивите му - прекомерна ре­вност или оправдана дално­видност, той не може да на­прави невъзможен брака. Ка­то крайна мярка законът ще ви защити от евентуална бруталност. Жалко че не пи­шете какви са причините за противопоставянето на ва­шата дружба.

Все пак - не бързайте да се смразявате с него. Нали утре, въпреки оптимистичните хоризон­ти, ако се наложи да потър­сите помощ, ще се обърне­те и към него.

За да станете съпруга, има само една формалност - да се снабди­те от общината с документ, че можете да сключи­те брак две години преди пълнолетието.

Мислим обаче и за други неща.

На 16 години сте, а не учите. Защо? Пропускате най-подходящото време да получите образование, кое­то при всички случаи ще ви трябва. Знаем колко риско­вано и отговорно е да пре­чиш на момиче да се омъжи, когато късметът е потропал на вратата му. Може пък наистина това да е вашето щастие. Пожелаваме ви го.

Но все пак си заслужава да помислите трезво и колко­то се може по-спокойно. Помъчете се да включите в ра­зумен разговор и баща си. Постарайте се да разбере­те защо той е против. Ако изтъкне сериозни аргумен­ти, обмислете ги заедно. Вслушайте се и решете са­ма. Ще се радваме ако не сбъркате...

И все пак - на 16 години най-важно е, и преди всичко, да се учи. (Бр. 15/1993 г.)

 

(Бр. 15/2015 на „Златоградски вестник”)