Ефим УШЕВ

 

Твърде прибързан и неточен е изборът на новите точки на пресичане по границата ни с Гърция - заяви проф. д-р Марин Деведжиев във в. „Труд” някол­ко дни след като станаха из­вестни решенията на смесе­ната правителствена комисия в Гюмюрджина. Изследванията посочват и по-добри варианти, уверен е докторът на географ­ските науки.

 

Защото при из­бора на новите ГКПП трябва да се имат предвид икономи­ческите интереси на страна­та ни, произтичащи от тран­спортните коридори в направ­лението север - юг и от пла­нираните еврокоридори. Един­ственият възможен излаз към Тракия е през Юндола, но там неизвестно защо не са извър­швани никакви подготвителни действия. Абсолютно неприем­лив е оповестеният тунел през Маказа, казва проф. Деведжиев. Това е трудно изпъл­нимо като решение, тъй като Маказа много напо­добява   Ис­кърското де­филе. През 1941-44 този вариант е бил отхвър­лен и е изпъл­няван проект за пресичане на границата при с. Кушла, на 20 км западно от Маказа при Златоград. Този проект имен­но сега трябва да се довърши, за което ще са нужни далеч по-малко средства, твърди проф. Деведжиев.

Много преди да коментира решенията в Гюмюрджина оба­че, в „Златоградски вестник” професорът неведнъж е писал за предимствата на варианта Кушла. Той получава своята пълна мотивация с подробнос­ти и съответна картосхема и в учебника по история на географската наука, издаден от Великотърновския факултет.

В бр. 15 от т. г. на ЗВ в спор със статия на Кольо Парамов, проф. Деведжиев казва, че ни­кой не може да извади Златог­рад от вариант за междуна­родна пътна връзка, тъй ка­то не може да се отнеме геог­рафското положение на Зла­тоград. В проекта от 1993 г. е фиксирано безмитната зона да бъде западно от с. Пресека, където е възможно да се заде­лят около 300 дка.

Няма да се спираме на под­робности, изнасяни неведнъж във вестника от специалисти, доказващи недвусмислено пре­димствата на златоградския вариант на трансграничен преход, защитаван неведнъж и от сегашния член на смесена­та българо-гръцка комисия г-н Атанас Атанасов, зам.-генера­лен директор на НЦ по тери­ториално развитие. След те­лефонния разговор, който про­ведохме с него миналата сед­мица, той пое ангажимент да поясни чрез ЗВ причините, довели до противоположното решение на комисията, т. е. какво от географско-политическата и демографската ха­рактеристика на района се е променило за последните ме­сеци, за да се случи точно оно­ва, за което предупреждаваше г-н Парамов. Остава ни да се надяваме, че разумът все пак ще надделее, тъй като и в т. 4 от протокола от Гюмюрджи­на се казва: „Двете делегации размениха мнения също и за местополо­жението на КПП-та и се дого­вориха експерти на двете страни да проведат среща, колкото е възможно по-скоро, за определяне на точното мес­тоположение на граничните КПП-та...”

Ако в Гюмюрджина е взето по­литическо решение, подписано от зам.-министър Григоров и от гръцкия гл. секретар на МВнР Георгиу, то в София имат ду­мата експертите от двете страни, в която дума най-мал­ко би трябвало да имат тежест политико-мафиотските тежне­ния у нечии „кръгове”... (Бр. 24/1996 г.)

 

(Бр. 15/2015 на „Златоградски вестник”)