Новини

Големите „отсъстващи” на златоградския 24 май`2015

вторник, 20 октомври 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

От времето на моето детство в родното ми училище, свързвам празника на буквите 24 май с един портрет.

Винаги на този ден той беше грижливо окичван с цветя и независимо дали се събирахме на празник в училищния двор, в залата на Старото читалище или пред самото читалище, този портрет винаги заемаше централно място. И винаги окичен с цветя.

 

Този портрет

стоеше централно

 

дори на трибуната, която приемаше тържествената манифестация по случай „най-българския празник”, който и днес наричаме така.

Ясно е вече, че става въпрос за портретът на двамата солунски братя Кирил и Методий, първостроителите на българското слово, „творци на наший говор мил”…

Ясно е също и защо връщам спомена за тях от онези дни – дори в онова време на зрелия комунизъм и социализъм, когато атеистичното възпитание беше официална идеология, не е имало никакви скрупули или обструкции, че на този ден, на този портрет с двамата светци, именно там му е мястото – пред децата от училищата, които нямаха съмнения, че това са най-великите българи, пред очите на цялата общественост!

Може би е ясно и другото – че се връщам носталгично към спомена, защото и на този 24 май, през 2015, в Златоград големият отсъстващ пред учениците и цялата местна общественост, беше именно портретът на двамата братя…

Портретът, или иконата, разбира се, който дори в турско време се е изнасял за тържествено шествие из града, а в църковния двор пред Старото училище главният учител е разказвал на децата за живота и великата мисия на нашите двама светци…

 

И това го е правило

именно училището

 

– нашето училище и нашият учител!

Днес този портрет (или икона) го няма на празничния ден.

И така се прекъсва една свещена местна традиция. Защото това е празник, който преди стотици години предците ни са учредили именно в прослава на великите братя! И не само никой две думи не казва за тяхното дело и духовна мощ – „изчиствайки” се както от ликовете им, така и от празничното шествие, празникът е сведен до някакво цехово отбелязване със строго и тясно училищно значение, където за N-ти път се награждават всички просветни деятели. За да се шегуват вече самите те, че трябва да си правят семейни музеи вкъщи, за да си разположат множеството грамоти и награди…

И сегашните просветни управници в общината трябва да отговорят: какъв им е проблема? Защо в турско и комунистическо време се славят нашите първосветци, а днес крият портретите им и се скъсват от суетата да се самовъзнаграждават и да си тропкат хорце цехово, в дворчето, като по този начин престъпно обезличават най-великия, автентичен и вековен български празник, откъсвайки го от цялостното българско гражданство тук! Нека каже кмета и „просветното” му обкръжение пред кого трепери и чии указания изпълнява, след като не спазва тези на министерството си, но и потъпква свещени традиции, идващи от дълбоките народни пластове…

В заключение, мисля, че трябва да се върнат образите на двамата светци пред очите на всички при честването им и да стане ясно защо!

Трябва да се върне общоградския характер на честването на този уникален наш празник със своите шествие или манифестация пред очите на цялото общество – той не е само строго училищен, както това се налага сега. Това е общобългарски празник, едно духовно тържество на всички българи, една обща наша гордост, че сме дали „на вси славяни книги да четат”!

 

Гордост, която сме

съхранили през вековете

 

именно чрез този празник, на този ден, за разлика от всичките други славянски народи, които не само замениха кирилицата с латиница, но и започват да го отбелязват едва в края на 80-те години на ХХ век, след като римския папа провъзгласява двамата братя за „Покровители на Европа”. А в Русия – едва от 1991 г., който празник приемат отново от нас, както някога приеха и писмеността ни!

А че е българска азбуката, дала основание за този празник, а не имагинерно „славянска”, ни казва още в ХІІ в. чешкия „Градишки летопис”: „Преди него Арнулф... отстъпил на Светополк върховната власт над чехи и моравци. В същото време Кирил и Методий, които били намерили българската азбука, проповядвали Словото Божие на моравците…” (т.III, стр.136).

И още два извора – в „Кратко житие на Кирил”: „Той беше родом българин!”; в „Хроника на сръбските царе”: „В лето 852...създаде нашите словеса Константин Кирил Философ, учител от българския род…”

 

(Бр. 16/2015 на „Златоградски вестник”)