Доскорошен „турчин” от Истанбул научава, че е българин мохамеданин и желае да умре в Родопите, където са корените му.

Кемал Гюрсой, член на помашката федерация PODEF със седалище в Истанбул, научил на шестдесет годишна възраст, че потеклото му е от село Сливка, община Баните.

Това станало, когато баща му бил на смъртен одър. Синът попитал татко си защо му викат „помак Шабан”. Старецът обяснил, че не е турчин, а помак и родата му е в България.

„До този момент се смятах за турчин. Веднага обаче дойдох в България. Издирих роднините си. Намерих в регистрите имената на дедите си, записани като българи мохамедани. Разбрах, че съм българин мохамеданин. Това обърна нещата напълно. Разговарях с близките си на турски, а те с мен на български. Въпреки това успяхме да се разберем. Аз не се дразня като ми кажат, че съм българин мохамеданин. В Турция е прието да ни наричат помаци. Това не трябва да дразни християните, още повече, че те са ни дали това название”, твърди Кемал.

Той смята, че ако се самоопределя като помак, тава не е национализъм.

„Не мога да мисля нищо лошо за България. Тя е страната на моите деди”, казва още той. Вече е на 65 г. и иска да дойде да живее в с. Сливка при роднините. Споделя, че съпругата му се оказала също с помашко родословие. Разочарован е, че тя не споделя желанието му да се заселят в Родопите.

„Искам да се прибера тук, в България, тук да умра и тук да ме погребат”.

Той е дошъл за пореден път да види близките си. Претърпял е наскоро сърдечна криза и пътуването е рисковано. Въпреки това е в България, страната на неговите деди. ЗВ

 

(Бр. 14/2015 на „Златоградски вестник”)