Новини

Завръщане към корените: Нашенци от Чанаккале - побратимени с родопски села

петък, 09 октомври 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Динко ПЕТКОВ

 

За първи път от над 100 години пратеници на помаците от Турция идват у нас да си търсят побратими. Делагацията на федерацията на помаците от Балканите PODEF започна посещението си в България от Пловдив.

„Тук е като вратата за Родопите, където днес живеят нашите братя и сестри, с които сме дошли да се срещнем. Моят род е от Орехово, близо до Чепеларе. Аз за първи път ще видя селото на моите прадеди”, обяснява лидерът на комшийските помаци Байрям Ерат, който живее в Шишли - квартала, където е българската Екзархия в Истанбул.

Бай Байрям говори така, все едно, че слушаме някой родопчанин от преди един век. Той казва, че е научил „да гълчи на помашки” вкъщи. Както и останалите помаци. Затова организирали първите курсове за изучаване на помашки, започвайки от Истанбул и Бурса. Правят ги за децата и внуците, които знаят само турски. В училище засега не ги учат на майчиния им език. Смятат скоро да издадат и специален буквар. Министерството на образованието им е разрешило да изучават своя език.

„Азбуката ще е автентична – на Кирил и Медодий буквите. Както си е било.”, уточнява бай Байрям. „Ние, например, казваме „либо”, а вие „небе”, за нас е „я съм”, а при вас „аз съм”, „месечина” е по нашему, а за вас е „луна”, вие казвате „роза”, ние пък „трендафил”, демонстрира речниковите си познания той. А на майка си и баща си им вика „майко и байко”.

Помаците от Балканите са се преселили в Турция на три вълни.

Първата е била след Руско-турската война – 1878 г. Следващата е по време на Балканската война. И третата – през 1924 г., когато е станала размяната на гърци, живеещи в турски села с турци и помаци от Гърция.

Нашенци днес са съсредоточени в 25 турски града. Има цели села, населени само с тях. Имат 10 дружества, които са обединени във федерация - PODEF. Не се занимават с политика.

„Ние сме много единни, с това се отличаваме, да кажем, от турците. Смятат ни за трудни хора. Държим на своите правила за живот. Сто години от помашко село в Турция не е давано момиче навън и не е взимано момиче отвън. Моята жена, обаче, не е помакиня.”, разказва Бай Байрям. „Казвам й, че ако сега трябваше да се женя, щях да си взема помакиня, а не нея!”, шегува се той. Съжалява, че помаците в Турция не знаят родопските песни. Но точно песен от Родопите му е любимата – “Руфинка болна легнала”. Слушал я от майка си. “Га си намерим побратими, те ще ни учат на техните песни. Гайда си купихме. Свирня ще има!”, казва лидерът на турските помаци. Ирфан Чинар, водач на помаците в град Бига, край Чанаккале, изважда мобилния си телефон и с гордост показва видео - жени в родопски носии пеят песен. Първите, които са извадили късмет да си намерят побратими в Родопите, всъщност, са именно хората от района на Чанаккале. Четири помашки села оттам се побратимиха с родопските села Лъкавица и Дряново в община Лъки, както и с Богутево и Оряхово в Чепеларска община.

„Хайде, да е на хайрлия! Само берекет и радост да е и за нас, и за побратимите ни. Все с песни и добри думи да ни са срещите!”, пожелават пратениците на два милиона помаци в Турция. Обещават следващия път купената от тях гайда вече да гълчи...

 

(Бр. 14/2015 на „Златоградски вестник”)