(По повод материала „Колко получават нашите депутати”, от брой 14 на ЗВ)

 

Ефим УШЕВ

 

 

Страшно и гневно писмо получихме в редакцията, любомъдри читателю.

Изпратил ни го е депутатът от най-новата и най-лявата партия у нас - БСП, приела преди две-три го­дини икономическите и финан­совите активи на БКП.

Стра­шно, защото в него има таки­ва изрази като: „За четвърти път ви уличавам в лъжа (става въпрос за моя милост - Е. У.), а никога не публикувате отговорите ми!”

 

И гневно, защото завършва с думите: „Тъй като се убедих във вашата нечестност, не бих останал с поздрави към вас!”

Следва подпис на гръмовер­жеца Парамов, длъжност - де­путат в 36-о НС, и печат...на Първа частна банка, който е символичен и демонстриращ завземането на властта от новото парламентарно мно­зинство БСП-ДПС-НСД, след задкулисния преврат в НС от ченгета, полковници, генерали и банкери.

Но какво, мислиш, е предиз­викал този гняв у нашия депутат?

Казал си го е в писмото: „Вие като главен редактор не желаете да промените подходитe си на професионален вестникар…”

Един такъв вестникар, г-н Парамов, не сменя лесно под­ходите си след всеки разма­хан пръст, след всяка тресната слушалка, или, както вие правите напоследък - след все­ки уличен скандал…

Точно защо­то е професионален и има то­чна и сериозна концепция как се прави вестник, сигурен е в нея и партийните поучения за него и пукната пара не стру­ват.

А такива вие често ми отправяте, не липсват и в сегашното ви писмо:

„Тенденци­озното ви отношение не ви позволи да отразите по-обе­ктивно проведените срещи на вицепремиера Матинчев, а именно кой ги организира, кои присъстваха, каква бе­ше ангажираността на до­макините в лицето на кмета на града, както и някои дру­ги, по-важни от отразените от вас проблеми…”

Казвам, че тези уроци не струват, защото са архаич­ни, по тях се пишеше до преди пет-шест години.

А сега жур­налистът е в правото си сам да подбира проблемите от да­дена среща, които да предс­тави на читателите. Добре е да си гледате депутатството, защото „по-важните проблеми”, как­то се оказа от уличния скан­дал, е че не било споменато име­то Парамов... Разбира се, суе­тата човешка у хората ходи, но това не е наш проблем. На­ши проблеми са тези на общи­ната, затова точно тях сме изнесли!

Бих преживял някак си, ма­кар и трудно, че г-н Парамов ме лишава от поздравите си -нали те са си в реда на нормал­ните човешки обноски и въз­питание. Но за „лъжите” и „от­говорите” ще поспорим. Ако въобще е възможно това, за­щото те, лъжите, не са посочени. А единственият „отговор”, кой­то господинът ни е изпратил, е копие от личната му корес­понденция с нашия съгражда­нин Иван Каралийски.

Само че лични писма, които нямат ни­какво значение за общината, не публикуваме, не е интерес­но. Пък и, меко казано, стран­но е, че точно г-н Парамов се оплаква, след като той е от най-глезените ни автори - още от времето на последни­те конференции на ОбК на БКП, когато публикувахме негови оценки и изказвания, та до днес - всичко стойностно, кое­то ни е предоставил, е било публикувано.

Това е и причина­та за масата укори сред чи­тателите, че вестникът бил комунистически.

Причината за гнева на г-н Парамов, баш причината, как­то се казва, е по-долу в писмо­то му: „…В замяна на това, в този брой, на първата и предпоследната страница във вестника, се занимавате със заплатата на депутата Ко­льо Парамов. И просто, и ле­сно си лъжете читателя, ка­звайки му, че получавам 17 437 лв. месечно и, надявайки се, че получавам още една зап­лата от Първа частна бан­ка.”

Г-н Парамов, емоциите и мнителността явно са ви лош съветник - на нищо не се „надявам”, вярвайте ми… Аз просто питам, защото това е рабо­тата на един журналист. А ка­кво да пита, запомнете, това си е лично негова работа и пра­во, което не можете да отне­мете. Освен това отново се заблуждавате, че лъжем чита­теля - не, ние цитираме сто­личен вестник (при това с негово разрешение), който поименно публикува парите на народните представители, сред които е и вашият предшест­веник, който ви освободи мяс­тото си в парламента.

И само предполагаме, като простос­мъртни, че заедно с мястото наследявате и заплатата му. При това самият д-р Кумчев не е опровергал тази цифра в същия вестник. Това сега, ма­кар и с много емоции и подоз­рителност, правите вие, кое­то го приемам съвсем естествено.

От фиша за месец юли, кой­то сте ни изпратил, става яс­но, че заплатата ви наистина не е 17 437 лв., а 11 851.50 лв. бруто. Разликата е същест­вена и ние я донасяме на читателите си.

Но когато към та­зи брутна сума добавим пола­гащите ви се 5665 лв., тя ста­ва...17 516 лв. Или столичният вестник, който цитираме, е „сбъркал” със 79 лв. Искайте да ви се извини...

Донасяме и края на вашето писмо, което също е поучител­но: „Депутатите във всички парламенти в света, и в Бъл­гария, имат право на допъл­нителни средства за организиране на приемни, за зап­лащане организацията на срещи, салони, телефони, факсове, разходите по бен­зин, допълнително за наема­не на консултанти по професионалната им дейност, по посрещане и изпращане на колеги и за други вътрешно­партийни и коалиционни раз­ходи - за България до две сре­дни работни заплати - 5665 лв. месечно. Но това, драги г-н главен редактор, не е за­плата.

Вие задавали ли сте си въпроса - кой плаща, кога­то присъствате някога, ня­къде на подобна среща или пък кой плаща, когато депу­татът води или представя свои колеги? Може би ваше­то разбиране, че депутатът трябва да получава колкото гл. редактор, е ваш рациона­лизъм, но доколкото ми е из­вестно има такива други главни редактори, които по­лучават повече от депута­та, без да носят отговор­ност за управлението на държавата.”

Благодарим за разяснение­то, останете си със здраве! (Бр. 15/1993 г.)

 

(Бр. 12/2015 на „Златоградски вестник”)