Новини

#отархива Национален приоритет е пресичането на границата край Златоград

понеделник, 07 септември 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

След като в предишни няколко броя дадохме становища­та на директора на Националния център за регионално развитие г-н Атанас Атанасов и на проф-д-р Марин Деведжиев по проекта за линията от Русе през Златоград към Егея, сега предлагаме специализираната гледна точка на инж. Георги Ламбрев от Главно управление на пътища­та, който също е един от авторите на проекта, с който четири общини от региона свързват надеждите си за оце­ляване в бъдещето.

 

- От направените предпроектни проучвания в съкратен обем, се установи, че по южната граница между прохода Елидже и Маказа, най-удобното място за изг­раждане на пътната връзка ме­жду Република България и Ре­публика Гърция, е долината в близост със с. Кушла, средна­та кота на която се пресича във вододела и е 570 м. Докато при Маказа е 690 м, а на Елидже при Рудозем -1010 м.

Освен най-ниска теренна ко­та, долината на р. Корудере в Кушла е с твърде широки и овални форми, които дават възможност за прокарване на магистрален габарит на пътя - т. е. две активни ленти за движение с разделителна иви­ца поне 4 м и банкети, както и съвместяването с двойна жп линия.

Надлъжните наклони на варианта, които е необходимо да се изградят допълнително, започват от границата, до километър-два има участък с ма­ксимален надлъжен наклон от порядъка на 4,5 на сто, а оста­налите 6 км са със среден над­лъжен наклон около 2 на сто. Тези дадености дават въз­можност да се развие едно трасе за скорост от порядъка на 80-100 км/ч, а при необходи­мост и повече, без да се пра­вят значителни капитални вложения. По-големи разходи ще има от местата, където се налага път и жп линия да се пресичат. За момента са на­белязани три такива точки, а в по-късен период, при пo-подробни проучвания, те могат де се сведат до две.

От пресичането на новото трасе, което е в бли зост с р. Пресека при вливането й в р. Вър­бица, трасето ще продължи по треток­ласния път в направ­ление към Фотиново, което също, общо взето, има добри си­туационни и нивелентни елементи, на ня­кои места ще се нало­жи поетапно да се ре­конструират криви­те, като се осигури скорост от порядъка на 60 км/ч. Надлъжни­те наклони съответ­стват на тези изиск­вания, долината на Върбица позволява, в съседство с подпорната стена и навлизане в ска­товете, да се постигнат по-­добри елементи за увеличава­не на скоростта.

До изгражда­не на новия вариант - от новия мост на р. Върбица, на разкло­на за Момчилград, респектив­но за Джебел до Подкова, къде­то има проект за ново трасе с елементи за 100 км/ч, би могъл да се използва пътят от разк­лона за Момчилград, през Джебел-Рогошче-Фотиново, който е проектиран и изграден за ско­рост 40 км/ч, но с подобряване на някои от елементите и об­хождане на населените места, би могло също да се гаранти­ра, без големи разходи, поета­пно, скорост 60 км/ч.

За свърз­ване с останалите пътища от държавната пътна мрежа мо­же да се използва съвсем удач­но трасето от разклона за Джебел за Момчилград, през Кърджали, Хасково, до преси­чането при кариера крепост между Хасково и Димитровг­рад с трансевропейската ма­гистрала Калотино-Капитан Андреево, по-точно - магистра­лата Марица, чието изграж­дане преди завършване на то­зи участък, предстои.

Общо взето, транзитът в посока юг-север се насочва към моста по р. Дунав при Русе и оттам про­дължава през Румъния в напра­вление за Украйна, Унгария, Чехия, Полша, свързвайки се с европейската пътна мрежа.

Посредством трансевропей­ската магистрала се свързва­ме с път, водещ до Близкия изток и Средна Европа. По то­зи начин връзката ще се инте­грира с европейската пътна мрежа и на практика това ще бъде най-пряката връзка меж­ду северния клон на трансевропейската магистрала и юж­ния клон, преминаващ през Гър­ция. Пътят ще даде много пре­ки връзки до всички гръцки при­станища по Беломорието и ре­спективно с пристанища по Малоазиатския бряг.

В заклю­чение ще повторя, че ще са необходими не особено големи средства, от порядъка на 500 млн. лв. Би могло от българска страна да се отвори един про­ход за Гърция, твърде рацио­нален, като се има предвид и частта през Гърция, където се минава през реката и се из­ползва съществуващият път на трошена каменна настил­ка, като се устрои едно трасе от 33 км, което ще даде връз­ка с пътната мрежа на Гърция.

С решаването на този кому­никационен въпрос, той се от­нася както за пътната връз­ка, така и за успоредната жп линия, ще се получи възмож­ност в бъдеще за устройване на трасе 402 км, на връзка север-юг през България с евро­пейската пътна мрежа, с цел обслужване на транзита.

Сък­ратените предпроектни про­учвания дават основание за следваща фаза на проучвания­та, избор на вариант и преми­наване към изготвяне на тех­нически проект, от който мо­же да се определи точното ме­стоположение на връзката, нейната строи­телна стойност и, разбира се, не­йната ефектив­ност, тъй като построяването на такава връз­ка не е самоцел, а трябва да бъ­де икономически доказано.

Сега е направена пър­вата стъпка, ко­ято дава осно­вания за продъл­жаване на по-нататъшна рабо­та. И то твърде оптимистични основания…

 

Вместо послеслов:

„Споровете са излишни”

 

„Местата за отва­ряне на нови гранични пун­ктове около южната ни граница раз­деляме на такива с нацио­нално значение и такива с регионално значение.

С на­ционално значение на прак­тика са двата, които дей­стват сега - Кулата, в единия край, и Свиленград-Александруполис в другия. Вътре между тях остават три - Гоце Делчев, Рудозем и Златоград.

На базата на комп­лексния анализ и възможностите за реализиране на междуна­роден транспортен коридор, през Златоград се очертава ка­то центъра, т. е. трети наци­онален приоритет. Другите два, като имаме предвид райо­на на влияние и въздействие, са на регионално равнище.

За­ключението е: възможни са и други, локални преходи на гра­ницата и трябва да се съдей­ства и за тяхното открива­не. Но това е грижа на местните влас­ти.

В национален план приоритетът е теренът около Златоградската община - и по отношение на жп линията от Русе, и по отношение на двулентовото пътно платно, успоредно на железопътното трасе.”

Атанас Атанасов,

дире­ктор на Националния цен­тър

за регионално разви­тие

и жилищна политика (Бр. 10/1994 г. )

 

(Бр. 12/2015 на „Златоградски вестник”)