Новини

#отархива Граничният пункт край Златоград ще бъде възстановен

Saturday, 05 September 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

Онова, за което говорим от доста години, а на висок глас - откакто има общински вестник; онова, за което са меч­тали може би родителите ни, е вече подплатено с държавно решение. На 3 юни, на свое заседание МС обсъди и прие да се започ­не работа по отварянето на граничен контролен пункт край Златоград.

 

Или както бе предадено вечерта по Бъл­гарската национална телеви­зия: „...MC прие решение във връзка с разкриване на контролно-пропускателен пункт в района на Златоград-Рудозем, след като одоб­ри предложение на промишлено­то министерст­во за съвместна експлоатация на рудното поле, което от бъл­гарска минава на гръцка терито­рия.” Възложено е на МВнР да за­почне консулта­ции с външното министерство на Гърция за от­криването му.

Тъй като някои партийни хардове вече започват да се тупат в гърдите, че те са свършили тази работа, като са събрали подписи, нека бегло при­помним последната фаза до вземането на решението от МС.

На 5 април т. г. кметът на общината и изпълнителният директор, на „Горубсо” вна­сят докладна записка до ми­нистър Биков, в която, след подробно обяснение на ситу­ацията в общината и ниво­то, до което са стигнали отношенията ни с гръцките партньори, предлагат на Ми­нистерството на промишле­ността да съдейства за получаване на разрешение за строителство на промишлен път в граничния район на Зла­тоград, както и МП да осигу­ри инвестиции за проектиране на промишлен път, за неговото строителство и предварителни геоло­гопроучвателни работи.

Следва ЗАПИСКА до зам.-министър Т. Ненчев oт X. Хараламбиев, н-к управление в същото министерство, за разкриване на пропускателен пункт край Златоград, която завършва с думите: „Настояваме за отваряне на граничен пункт конкретно в района на Ерморечието.”

В докладната за­писка на министър Биков до МС се обяснява поло­жението в „Горуб­со” след 140 ПМС и дословно се каз­ва: „След изясня­ване запасите, ще се пристъпи към добив на оловно-цинкова руда, коя­то ще се преработва глав­но в обогатител­ната фабрика в Ерма река. В тази връзка ще се нало­жи изграждането на път от Златог­рад до гръцката граница с дължина от 6-7 км. Моля въпроса с разкри­ването на гранич­ния пункт в района на Златог­рад да се обсъди на междуправителс­твено ниво.”

В свое СТАНОВИЩЕ Минис­терството на труда и соци­алните грижи "…подкрепя предложението на МП за раз­криване на граничен пункт в района на Златоград”.

Към тези административ­ни „завоевания”, пътят до който съвсем не е лек, трябва да прибавим редовните ата­ки от парламента към прави­телството по този проблем, от страна на депутата Кафеджиев, както и събраните подписи от депутата Парамов, а може би и контактите му с членове на правителст­вото, което прави излишно злословенето по адрес на ко­легата му от СДС, че търсил пари за джамии, че не бил направил нищо, а пречел и т. н.

Истината е, че не трябва да се омаловажава труда на все­ки, допринесъл с нещо за придвижването на този така важен за общината и хората проблем - събарянето на та­зи омразна „стена”, издигна­та преди повече от 45 години при установяването на комунистическия режим, която ни откъсна и отчужди от света и където още избухват мини и умират хора и животни.

Може ли да се подцени из­тощителната работа на об­щинската администрация и лично на кмета в тази нап­регната история? Или приноса на гражданско­то сдружение „Обществена помощ за възстановяването на пътя Златоград-Ксанти”, съвместно с местния вестник, откъ­дето тръгна гласността по проблема, и която привлече маса симпатизанти, отдели­ли от скромните си средст­ва, за да попълнят откритата сметка?

Нека не използваме това на­ше общо постижение, докол­кото можем все още да говорим за такова, окачест­вявайки го като „наше дело –партийно” и отново да блеска в отношенията ни омраза.

Защото как ще живеем с нея? Още повече, че по същия проблем ни чака още много, много работа. Която трябва да свършим. И, разбира се, заедно… (Бр. 12/1993 г.)

 

(Бр. 12/2015 на „Златоградски вестник”)