Новини

Страници от историята: Населението на Даръдере през 1906-1907 година

събота, 29 август 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Георги МИТРИНОВ

 

 

В архива на Българската екзархия, съхраняван в ЦДИА в София, са запазени попълнени формуляри по образец за венчилата в християнските български селища от южните краища на българското етническо землище, останали след Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. в територията на Османската империя (Ф 246К). По данни от пътеводителя на фонда, материалите са датирани от 1906-1907 г., т. е. в навечерието на младотурската революция от 1908 г., донесла реформи в империята, които обаче не подобрили положението на многобройното християнско население, живеещо главно в европейската й част.

 

Данните са интересни и ценни, защото дават точна картина на българското християнско население в отделните селища от Южна Тракия и Македония. Важни са сведенията, включени в тоя своеобразна статистика. В отделни графи са изписани имената на членовете на всяко семейство от енорията, като има данни за упражняваната професия от главата на семейството, а и от други членове. Отбелязана е възрастта на всеки от тях. Бащиното или фамилното име е изписано само при личното име на главата на семейството. За съжаление от Среднородопието такава книга е запазена само за енорията на гр. Даръ дере или дн. Златоград (а. е. 241).

Данните, включени в нея, са много интересни и показват цялостното състояние на християнската общност на градеца през 1906-1907 г. На корицата е допълнен с данни стандартен текст, който гласи: „Венчила в енорията на свещ. Димитър Гошев, гр. Даръ дере, каза Даръдерска, епархия Одринска, виляет Одрински”.

На първата страница са попълнени данните за семейството на свещеника Димитър Гошев, който тогава е 40-годишен и има съпруга Велика – 39-годишна, както и дъщеря Гина, на 10 г. На следващите страници са изброени всички тогавашни християнски семейства в градеца, както вдовиците и вдовците, ергените и неомъжените моми. Общо са изброени 165 семейства, в които са включени вдовишки семейства, както и самостоятелно живеещи стари ергени, моми, деца сираци, съвместно или поотделно. Дадени са данни за професиите на даръдерските християни по това време. Най-разпространено е съсловието на шивачите – 124 от включените в списъка мъже се занимават с тази професия. Сред тях са: Никола Петронов – 62 г.; Иван Г. Ташутов – 38 г.; Георги П. Пиров – 40 г.; Филип Г. Пашели – 50 г.; Георги Кимов – 22 г.; Георги Малашов – 65 г.; Марин Геор. Гогушов – 13 г.; Кирю Димов – 70 г.; Кирко Серазлиев – 56 г.  и др. Видно е, че възрастовата граница при упражняващите този занаят е доста голяма – от 13 до 70 г.  На практика почти всички големи даръдерски родове имат свои представители в професията. Явно тя е била доходна и даръдерските шивачи са намирали добър пазар за своите стоки, особено в гр. Скеча (дн. Ксанти).

Свързано с тая професия е абаджийството, с 22 представители. Някои от тях са: Лазар Карайдов – 38 г.; Георги Янув – 48 г.; Лазар Г. Хекимов – 43 г.; Иван Ганев – 53 г.; Кирко Ив. Джирахов – 38 г.; Лазар Кир. Бозов – 48 г.; Георги С. Шуков – 42 г.; Костадин Кирков – 30 г.; Георги Х. Панделиев – 42 г.; Георги Сивриев – 40 г. и др. Както отбелязва в знаменитата си книга „Разорението на тракийските българи през 1913 г.” (София, 1918 г.) проф. Любомир Милетич: „А загубите на българите абаджии в Скеча, от които повечето са родом от Даръдере и от Райково (Ахъчелебийско), са грамадни – те възлизали, казват, до пет милиона лева” (с. 282).

Сведенията са за разграбените български чаршии в градовете Гюмюрджина и Ксанти, в които имало много занаятчийски работилници на родопски българи.

Разпространен занаят в градеца е бил калайджийството – с 10 представители. Дюлгерите са 4, като има и заселили се в градеца занаятчии от други краища на Среднородопието: Георги Ангелов – 33 г.; Митро Николов – 38 г., от Райково; Митро Георгиев – 58 г.; Тодор Шубаров – 60 г.

Голяма е групата на хлебарите: Харалан Атанасов – 48 и синът му Атанас Атанасов – 24 г.; Георги Конс[тантинов] Пачилов – 37 г.; Х. Константин Петаров – 45 г.; Ангел К. Крушовалиев – 45 г.; Георги Николов – 31 г.; Иван Шубаров – 38 г.

Откриват се имената на трима бакали:  Никола Апостолов – 53; Андон Кирюв – 35 г.; Кирко Печов – 28 г. В градеца има 1 кундражия: Георги Печев – 33 г.; и 1 бояджия: Младен Запренов – 45 г., от Борисовград, България. За едва двама души е отбелязано, че се препитават със земеделие:  Георги Крушовалиев – 35 г., земледелец и  Никола Радюв – 52 г., тутунджия. За двама се споменава, че са работници, без да се уточнява точно с какво се занимават - работник: Теофан Шенков – 51 г.; Георги Главов – 40 г., а 1 член на християнското съсловие на града е отбелязан с професия слуга: Георги Гозманов – 34 г. Прави впечатление, че твърде малко са даръдерците, които се препитават с традиционното за българите земеделие. Това още веднъж показва, че Даръдере, макар и отдалечен от богатите полски райони на Западна Тракия, е бил занаятчийски родопски град.

Съсловието на търговците включва следните представители: Константин Александров – 38 г.; Х. Теофан Иванов – 63 г.; Кирко Г. Хекимов – 40 г.; Никола Г. Хекимов – 48 г.; Димитър Г. Хекимов – 38 г.; Тома Стоянов – 40 г.; Кирко Ганев – 51 г.; Петар Ив. Джерахов – 33 г.; Иван С. Джинджов – 65 г.; Спиро Джинджов – 38 г., син.

Има един коимджия (златар) – Георги Костов – 42 г. Видно е, че търговията е била съсредоточена в ръцете на представители на отделни родове, като Хекимови, Джинджови и др.

Отбелязани са двама доктори: Никола Димов – 65 г.; Иван Печев – 60 г.

По-голяма е групата на учителите: Хараламби Шуков – 25 г.; Никола Ангелов – 40 г., от с. Висока, Лагадинска околия, зет на търговеца Х. Теофан Иванов; Иванка Г. Хекимова – 27 г., от с. Бобища [Костурско]; Злата Николова – 28 г., от гр. Одрин; Димитър Петронов – 23 г.; Яков Д. Змейкович – 56 г., от с. Вруток, Скопска епархия. Видно е, че българи от различни краища на останалата в границите на Османската империя след Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. територия на Егейска Македония и Одринска Тракия, населена компактно с българско население, учителстват в Даръдере. Несъмнено тяхното присъствие е повдигало нивото на културния живот там, както и е способствало да се изгради местна интелигенция, дорасла за идеите за духовна и политическа свобода.

В списъка присъстват имената на двама писари: Кирко Георгиев – 23 г.; Илия Николов – 32 г.; 1 певец: Гавреил Ганев – 24 г. и 1 кандиложегател или който се занимава с палене на кандилата в църквата: кандиложегат[ел]: Иван К. Чойнев – 43 г. Трудова дейност кандиложегател - навярно въпросният даръдерец е бил клисар в някоя от местните църкви.

Отбелязано е и името на тогавашния кмет на града: Прамакир Филипов – 45 г.

Статистиката дава и интересни сведения за числеността на тогавашните даръдерски фамилии. Семействата са от двучленни до деветчленни. В групата на двучленните се включват съвсем скоро създадени семейства и бездетни семейства. Тук могат да влязат и множество вдовици с по едно дете. Впрочем и в тричленните семейства има немалък брой вдовици с по две деца. Двучленните семейства са 21 на брой. Над 20 са вдовиците с по едно дете. Тричленните семейства са 28, четиричленните – 32, петчленните – 33, шестчленни – 15; седемчленни – 12; осемчленни – 5; деветчленни – 1. Вдовиците, които живеят сами, са 15. Има и деца сираци, които живеят съвместно.

Наличието на доста многочленни семейства е един нагледен пример как българинът в други трудни времена е оцелявал – с пословичното си трудолюбие, но и с многото си деца, които сигурно и тогава трудно са се отглеждали. Добре е и днешните златоградчани да последват примера на своите предци, като скоро напълнят града с деца. Защото само с богатата си и славна история, но без прекрасните си граждани, които са най-голямото му богатство,  хубавият български град Златоград трудно ще оцелее.

 

(Бр. 11/2015 на „Златоградски вестник”)