Новини

#отархива Все повече наши младежи попадат в мрежите на гръцки мошеници

четвъртък, 27 август 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

* Само море, слънце и жени ли е Беломорието за българите...

 

Ефим УШЕВ

 

 

Златоградският поет Хрис­то Димитров, който беше 11 години в странство, за да търси препитанието си, се за­върна в Златоград и сподели в редакцията, че има твърдо­то намерение да се задържи вече колкото се може повече в родния си град. Подготвя и ръкописа на първата си книга. След прекараните години във вечно замръзналото Коми, вед­нага заминава за Северна Гър­ция, с. Платамона, на един час път от Хрисуполис, където за­почва работа в частна жи­вотновъдна ферма.

 

Тук спе­челва 160 хил. драхми (около 46 хил. лв.), от които обаче не е получил нито драхма - уговорката с фермера е да се предадат на посредника Стелиос Козмидис, който редовно кръстосва разстоянието Хрисуполис-Златоград, за да тър­си хора, които води в съседна Гърция като аргати.

Стелиос обаче не предава ни­що на Христо - казва му дори, че е получил само своя дял от 80 хиляди драхми, или 50 на сто от изработеното от Христо. Сега го очаква в Златоград, за­щото освен парите, у гърка е и личният му паспорт.

След Платамона Христо ра­боти в с. Неа Кардя, област Гюмюрджина, на 8 км от Хрисуполис. За 10 месеца работа във ферма е заработил 500 хил. драхми, от които са му изплатени само 100 хиляди, с обещанието, че останалите ще му предаде същият Сте­лиос. Стелиос обаче го няма, заедно със 160 хиляди лева па­ри Христови и личния му пас­порт. И това, въпреки първо­началната уговорка със собс­твениците в Гърция, че пари­те трябва да се изплащат чрез посредника на неговата майка в Златоград.

Междувременно Христо по­лучава писмо от майка си, в което го уведомява, че никак­ви пари досега не е получава­ла. Когато поисква от ферме­ра да му заплати труда, той казва, че пари няма и трябва да чака. И Христо чака четири ме­сеца, през което бреме естествено работи. И за тях не му се плаща…

Докато един ден полицията го спира на пътя, проверява го и установява, че не пребивава законно в страната. Следват процедурите по екстрадация, привикват собственика на три пъти в полици­ята и го задължават да пла­ти нужната сума.

Така Хрис­то престоява цяла седмица в полицията на Хрисуполис, къ­дето очакват да му върнат парите от заработеното. То­ва обаче не става и властите предават фермера на съда в Кавала. Там се оказва, че съ­щият дължи още над един ми­лион драхми на други имигран­ти от България, неизплатена глоба за извършени престъп­ления и т. н.

Така властите оформят документите на Христо за екстрадация и го съпровождат до границата на Кулата...

Единствените приятни мо­менти за Христо в Гръцко се оказват престоят му... в полицията и кратката среща с кмета Пасалидис и местния свещеник. От приятелския разговор с тях той разбира за побратимяването на двата града с еднакво име, за посещенията на кмета в Златог­рад и за прекрасните му впе­чатления от него и хората. Дори изказали съжаленията си, че е попаднал на подобни мошеници по техните места. В полицията го нахранили, об­лекли го от глава до пети, по­черпили го. За което Христо, разбира се, е благодарен.

Той споделя още, че та­кива като него с подобни оди­сеи са десетки, които са се подлъгали от обещанията на хитреца Стелиос, за да оти­дат да работят ангария из довчерашните български земи на юг от Златоград. Пас­портите, които е видял в ко­лата на гръка, преди да зами­не, са наброявали стотици. Всички те са били придружа­вани с по 30 хил. лв. уж за ви­за, която в консулството в Пловдив струва 2 хиляди. За­карва хората в Гърция, връч­ва ги на фермера, но докато неговото е сигурно, нашите хора блъскат безплатно или за жълти стотинки, за да се вър­нат един ден в Златоград още по-бедни, отколкото са били на тръгване.

Такива като Христо не са малко - без пари се връщат Ва­сил Камберов от Долен, Асен Чаушев от Златоград и още много. Те чакат въпросния Стелиос да им донесе пари, както чакат Годо в онази аб­сурдна пиеса и все не го до­чакват...

Затова е нашият апел към полицията и общината.

Затова, разбира се, е и настоящата публикация – дано властите направят не­що, за да пресекат безобра­зията на разкарващи се като лордове в града ни гръцки мо­шеници, експлоатиращи безиз­ходицата на златоградските младежи, в която ги захвърли посткомунистическа Бълга­рия.

Защото всяко зло тряб­ва да има край и е време да направим нещо за това.

Защо­то Гърция не е само Бяло мо­ре, слънце и сиртаки... (Бр. 22/1995 г.)

 

(Бр. 11/2015 на „Златоградски вестник”)