Новини

Архив ЗВ: За изучаване на български език в Беломорието настоява ВМРО

сряда, 29 юли 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Съгласувана акция с гръцкото правителство са изявленията на гръцки военни за помашка нация и език, според Анатолий Величков…

 

Ефим УШЕВ

 

 

Миналия петък в парламен­та депутатът от ВМРО Анатолий Величков отправи питане по актуален въпрос към външния министър Геор­ги Пирински, относно гръц­ката провокация към нашите сънародници в Северна Гър­ция, изповядващи мюсюлман­ска религия.

 

Поводът е изда­ването на някакъв гръцко-помашки речник в Атина, както и твърденията на висши гръц­ки политици за създаването на „помашка” нация и език, ланси­рани и от командващия IV кор­пус на гръцката армия, дислоцирана в Гюмюрджина.

Идеята за създаване на из­куствен език на базата на бъл­гарския родопски диалект и неговата писмена форма може би щеше да бъде обикновен гаф в българо-гръцките отношения, ако не беше подкрепена и от зам.-председателя на гръцкия парламент, от министрите на правосъдието и земеделието, на военни, каза г-н Величков.

В идеята липсват държавотворни елементи, което разкрива интереса на Атина да подгот­ви условия за пряка асимилация на българомохамеданското на­селение в окръзите Ксанти, Ро­допи и Еврос, преди отваряне­то на трите гранични пропус­кателни пункта по общата ни граница. Това е повторение на пътя на сърбите и тяхната идея за създаване на „шопска” нация и идеята на македонизма.

Депутатът запита минис­търа дали всичко това се под­крепя и от правителството в Атина, както и ще положи ли МВнР необходимите усилия и ще настоява ли пред гръцката страна да бъдат дадени реал­ни права за изучаване на лите­ратурния български език в спо­менатите окръзи в Беломорс­ка Македония и Тракия.

„Въпросът, който поставя­те, е остро актуален - каза в отговора си външният минис­тър. - Поканих гръцкия посланик в София в министерството, за да получа отговор на първия въпрос, който вие ми задава­те. Цитираните от вас изказ­вания именно на правителствени представители създадо­ха една нова обстановка по проблема, тъй като нямаше ос­нование вече да се счита, че това са неофициални действия на несвързани с правителстве­ни кръгове среди. В хода на раз­говора посланикът заяви, че не е било, не е и няма да бъде по­литика на гръцкото правител­ство обособяването на помашки език и пое ангажимент да изиска официален отговор от Атина.

В отговорите на гръц­ки официални лица за медиите звучат следните няколко те­зи.

Първо, че правителството не е свързано с тези действия.

Второ, че повдигането на по­добни въпроси цели нарушава­нето на добрите отношения между двете страни.

И трети момент - че действия, водещи към създаването на подобен език и нови национални харак­теристики, са неприемливи.

Бих си позволил да коментирам тези изявления в предварите­лен порядък, въпреки че нямам официалния отговор, който очаквам да получа. За българс­ката страна тук въпрос няма, нещата са съвършено ясни - и дума не може да става за ня­каква помашка нация и някакъв подобен език. Но остава едно сериозно поле за доизясняване.

Едно е да се каже, че прави­телството не е насърчавало подобни действия, но остава въпросът какво е становище­то му по отношение на дейст­вия, предприемани от неправи­телствени организации. И да­ли то възнамерява да предприеме едни или други действия, за да предотврати нараства­нето на една такава тенден­ция, която очевидно може да доведе до сериозни последици. Смятам в бъдеще да продължа да настоявам за получаване на ясни отговори от гръцкото правителство, защото съм убеден, че искреното развитие на добросъседските отноше­ния изключва пасивното толериране на подобни прояви и тенденции на територията на Република Гърция.

Разчитам, че дружества и организации, които се занимават с подобна дейност, ще бъдат обект на вниманието на гръцкото пра­вителство. Веднага след полу­чаване отговора на гръцката страна, ще ви информирам, за­щото знам, че този въпрос въл­нува всички членове на парла­мента и ще формулираме по­зицията на българското прави­телство.

Що се отнася до другия въп­рос за права за изучаване на литературния български език в Северна Гърция, и тук пози­цията ни е ясна - застъпваме правото на всяка етническа група и всеки гражданин на България да търси и реализира възможности за изучаване на своя роден език. Този принцип е общовалиден и смятаме да го отстояваме в отношения­та ни със съседните страни.”

 

Анатолий Величков:

„Преди време министър-председате­лят Виденов от тази трибуна заяви, че не му е известно съ­ществуването на българи в Се­верна Гърция, т. е. в Беломорс­ка Македония. Аз се надявам, че този факт вече му е станал из­вестен, което се потвърждава от последните провокации от страна на гръцкото правител­ство.

Моята лична позиция е, че тази операция е не само изя­ва на висши гръцки военни и политици, а съгласувана акция с правителството в Атина. Надявам се в кореспонденция­та си с гръцката страна да из­действате правото на изуча­ване на български език, собст­вена именна система, на рели­гия, на право на сдружаване и културни права за българите в Егейска Македония и Тракия.

До момента българската вън­шна политика и най-вече в Бал­канската й политика, показва пасивност, едно изразяване на становища и отговори на чуж­ди провокации.” (Бр. 14/1996 г.)

 

(Бр. 9/2015 на „Златоградски вестник”)