Новини

#отархива За корените, за детството, за спорта…

сряда, 17 юни 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ С треньора на Националния отбор по акробатика, златоградчанина Юри Инджов

 

Евтим ЦВЕТКОВ

 

 

Неговия портрет е в редицата на онези, с които нашата гимна­зия се гордее.

И всеки, който отиде там, ще го види - Юри Инджов, заслужил майстор на спорта, заслужил треньор, треньор в Националния отбор по акробатика. Златоградчанин. Започва да тренира гимнасти­ка в 4-и клас, а това е 1963 г., с всичките мизерни условия, кои­то предлага тогава нашето учи­лище - стара барака с размери 6 на 12 м.

 

Още оттогава, можем да кажем, свързва съдбата си с учителя Величко Ереминов, който по-късно ще му помогне и в София.

Много преди това оба­че се явява на републиканско пър­венство по акробатика, а за да се добие впечатление за условията, при които репетира тогава, е достатъчен следния случай - при едно от хвърлянето му на салто, ударил тавана - толкова е било нивото на бараката. Но затова пък ен­тусиазъм не липсвал.

Започва за­едно с Георги Нанков, Альоша Ушев, Красимир Гочев, Асен Бошнаков и др., от които са му и незабравимите спомени от­тогава, с първите стъпки в то­зи спорт, когато по-голямата им проява е първо място отбор­но на окръжно първенство през 1964 г., а самият той - индиви­дуален победител.

В София заминава през 1966 г. и започва в дружество „Акаде­мик”, в акробатическа четворка мъже, с която играе до 1976 г. - време, през което е 9 пъти ре­публикански шампион, на първо­то световно първенство в Мос­ква завоюва три втори места, в първенството за световната купа в Швейцария (1975) взима второ място, а в Саарбрюкен (Германия) през 1976 г. - три бронзови медала.

През 1978 г. на световното в София негови са две трети наг­ради в многобой и едно второ място в комбинация.

Активна състезателна дейност прекра­тява през 1980 г. и става треньор в ЦСКА - първият треньор по акробатика. Тройка­та момичета, с която старти­ра, много бързо влиза в нацио­налния отбор и на световното първенство в София през 1984 г. стават първи в многобоя, с 2 златни медала. През 1985 г. на Европейското първенство от­ново са на върха - три златни медала.

„Провалът” идва обаче на след­ващото първенство в Китай и за него е виновна ...ДС - на едно от момичетата му не разреша­ват да пътува, като смятат, че няма да се върне и тройката не заминава. Затова пък обучава нови три момичета, които в Рен (Франция) завоюват три злат­ни медала, т. е. възстановяват прекъснатата от ДС традиция на възход.

В ЦСКА Юри Инджов е до 1989 и от януари следва­щата година е треньор на националния отбор по акробатика, където определя основния със­тав за състезания.

В същото време е и личен треньор на тройка момичета в ЦСКА.

Една от причините да не е по­пулярен спортът акробатика г-н Инджов вижда в предубеждения­та и объркването както у роди­тели, така и у децата, желаещи да тренират - втълпено им е, че това е цирково изкуство. Но после много от родителите се запалват по заниманията на де­цата си, дори пътуват с тях на състезания. Сега националният отбор е от 17 души.

„Проблемите на акробатиката се покриват напълно с пробле­мите на спорта в страната въ­обще. Средствата, които се за­делят от БСФС, са малко в срав­нение с цените, които вървят сега. Ако бюджетът ни е бил 200 хил. лв., а сега е 400, разходите ни са със 100 хиляди повече. Оста­налите средства набираме по собствени пътища - спонсори, които са много малко, предимно бивши състезатели, свързани по някакъв начин с акробатиката. Изготвихме и шоу-програма около час, час и половина, в кое­то има съчетание на видове танци и музика с акробатически номера с чисто комерсиална цел, за печелене на пари. Но се оказа, че в България не е изгодно да го изнасяме, винаги сме на загуба. Във вид на концерт го изнесохме пред граждани и бизнесмени в Ямбол, където се прие много ра­душно, с много аплодисменти. Но не можем да го изнесем например в Златоград, при най-доб­рото ми желание за това - много ще бъдат разходите. Кризата си е криза навсякъде. Народното събрание досега не е приело ни­що за спорта, поне нещо в него законово да регламентира. Има едно забавяне, което ни връща назад, а трябват средства поне да задържим нивото си. Финан­совите ни проблеми са единствените, които изцяло спират подготовката ни. Половината от 22-та центъра по акробати­ка в страната развиват дей­ността си неефективно - преди зимата нямат пари парното и тока да си платят...”

И ми раз­каза следния случай.

На Европейско първенство в Португалия пристигнал цял ав­тобус от Англия с почитатели на акробатиката - облечени с фанелки, плакати, викат, подк­репят си отбора. А англичаните и те имат малък напредък - бо­рят се за шестицата. И като я постигнат, няма по-въодушевени и щастливи от тях. А за нашия отбор това открай време си е чисто поражение. Научихме се да бъдем максималисти, пък и хората в България искат да виждат спортистите си ви­наги на върха, непременно пър­ви, със златни медали...

„Златоград е останал в мен не само с ученическите си годи­ни, с онези отдавнашни споме­ни. Това е родният ми град, навсякъде, където съм бил, съм го споменавал в едно или друго отношение. Златоград за мен е коренът ми - род, детство, приятели, роднините ми. Без това, или ако е забравил това, човек е нищо.

Имах срещи тук преди около три години - кога­то ни събраха всички от Зла­тоград, живеещи навън. Това беше една хубава идея. Имах срещи и разговори със спорт­ната общественост, с ученици в гимназията, където ми беше особено приятно - учениците бяха много будни и любозна­телни. Въобще малко е да се каже, че обичам този град...

И винаги бих помагал с каквото мога. Спомням си колко акти­вен беше Златоград в спорта по мое време - баскетбол, фут­бол, волейбол, лека атлетика и пр.

Сега е някак на втори план, хората мислят как да решат насъщните си проблеми. Макар че по терените няма безраз­лични, всички се радват на ус­пехите по олимпиади и първенства.

Споменахте за портрета ми, който е между видните златоградчани, завършили гим­назията. Приемам го не само като признание от съгражда­ните ми, но и като надежда, че все някога и други наши учени­ци ще тръгнат и ще успеят в спорта. Както някога тръгнах аз... Традицията на златоградския спорт не трябва да пре­късва.” (Бр. 25/1992 г.)

 

(Бр. 6/2015 на „Златоградски вестник”)