+ По повод излизането на стотния брой на вестника в началото на 1993…

 

Ефим УШЕВ

 

 

„Толкова млад, а вече вестни­кар…” - казват по-възрастните журналисти.

„Толкова стар, а още вестни­кар…” - отвръщат по-младите им колеги.

Нещо подобно има и със „Златоградски вестник” - толко­ва млад, а вече стобройник...

 

Отчети няма да пишем - не само защото това е скучна рабо­та, а и защото я вършим, но по малко по-друг начин.

Всеки брой на вестника е нашият отчет пред нас самите, пред читатели­те ни, пред всички златоградчани.

Такъв е и днешният брой, макар и отбелязващ един малък празник, защото носи цифрата 100. Разбира се, тази цифра може­ше да дойде много по-отдавна, ако бяхме спазили първоначал­ното темпо да излизаме всяка седмица.

За съжаление, известни са причините, довели до нашето „задъхване”, за да започнем прескачането на някоя и друга седмица.

Същите са, уви, причи­ните, които и днес отнемат част от дъха ни, но едва ли е необходим сега хленч за това колко хубаво би било при обратния случай - напълваме се с пари и няма никакви проблеми...

И въ­обще, възможно ли е, когато и страната ни, и общината са прегърбени от питанки и удиви­телни къде-къде по-съдбовни за всички нас, една културна инс­титуция, каквато е общинския вестник, да върви гладко и без­проблемно...

Очевидно не! За всички нас, за цялата ни община по-важно е другото - че наме­рихме сили да останем единст­веният град в бившия окръг, като изключим Смолян, който успя да запази, да съхрани този духовен феномен в живота на общината, който формира мне­ния, тласка към мислене, откро­вение и  плурализъм; който бавно, но със стопроцентна си­гурност променя съзнанието и отношението ни към неща, кои­то до вчера не сме и подозирали, че могат да имат алтернатива...

Така, навлязъл трайно в живота на хората, можем да кажем, че „Златоградски вестник” ни въз­питава и подготвя за демокра­ция.

Дори има нещо символично в това, че в бившия окръг има два вестника - в Смолян и в Златоград. Защото и историчес­ки погледнато това са двата ду­ховни центъра в региона, които винаги благородно са си съпер­ничили в духовното си израства­не.

И ние нямаме право да пре­къснем тази традиция. Защото има общественост в този град, която го обича и мисли за него­вото бъдеще.

И така - 100 броя „Златоградски вестник”! Сто стъпки към болките и интереси­те на златоградчанина. Но и още толкова към своята независи­мост, за да бъде той вестник на всички ни, без да припка по пръчката на нечии партийни или чиновнически интереси…(Бр. 2/1993 г., ЗВ)

 

(Бр. 6/2015 на „Златоградски вестник”)