Ефим УШЕВ
Тържеството, на което отбелязахме 25-годишнината от създаването и излизането на бр. 1 от „Златоградски вестник”, бе на 9 януари.
От него, както стана известно по-късно, приятелски медии изведоха новината за предстоящото издаване на три тома из историята на Златоград – публикации, случили се на страниците на вестника през изминалия четвърт век, които разглеждат различни епохи и проблеми из историята на града и околията му.
И това е естествено да бъде изведено като новина от честването - засега поне не е известно друго местно издание да е ознаменувало един период от съществуването си с подобно начинание. Освен това, редакторът на вестника през тези години – Е. Ушев, избра точно този момент, за да обяви за първи път завършването му и представи ръкописа, като прочете и предговора към първия том.
Малкият юбилей обаче имаше своя камерно-интимен характер, защото на него присъстваха, освен представители на журналистическото дружество в Смолян, предимно хора, подпомагали и били съпричастни през годините към проблемите на вестника, независимо от чепатия му характер или слабостите, които са допускани при издаването му. Именно към тях бяха предварителните думи на благодарност.
„Надявам се празникът на „Златоградски вестник” да е празник както за журналистическата колегия в областта – все пак се оказваме най-старото печатно издание тук, така и за местната общественост, която е свидетел колко ревностно, много често с цената на личностни и институционални сблъсъци, се отстояваха по страниците на вестника интересите на Златоград в последния четвърт век”, каза редакторът и полушеговито припомни, че с каквото и да се е заел вестникът във времето си, всичко днес е факт - борбите за достойното оцеляване и съществуване на най-важното предприятие за икономиката в общината - „Горубсо”, което днес преживява своето възраждане; натискът за отваряне на граничен пункт с Гърция, започнал още с началото на вестника през 1990; одисеите да убедим централните власти в необходимостта от прокарването на пътя през Дрянова глава за Кърджали – също факт днес…
„Единственото,
в което не успяхме,
но за което ще припомним в следващи броеве, е натискът ни да се осъществи исконната българска мечта за продължаване на жп-линията от Момчилград към Беломорието, през долината на с. Кушла, Златоградско, каза Ушев, - мечта, чието осъществяване бе започнало с набелязано трасе още през 1943, но все пак днес оставаме с налични актуализирани предпроектни теренни проучвания, основа за последващи ангажираности на местната власт…”
Нека сега накратко представим малко от думите, които се казаха на тържеството – било като поздравления, било като предложения за бъдещото му излизане оттук нататък.
Макар поканен и присъстващ в качеството му предимно на журналист,
зам.-областният
управител
Зарко Маринов
поднесе официално поздравителен адрес (публикуваме го отделно). „Знам какво значи да издаваш вестник в провинцията, с който не само да се занимаваш с култура, но и да критикуваш недъзи, в същото време финансово да оцеляваш, защото си търговско дружество, да оцелееш по нашите ширини и да запазиш приятели цели 25 години, които въпреки критиките да те подкрепят, това значи, че наистина си принципен и обективен човек, отдаден изцяло на професията си – каза Зарко Маринов в провелия се разговор, - Но това значи, че има и хора в Златоград, които гледат малко повече от „носовете си”, виждат нещата по-широко, оценявайки значението на това да има в един град издание. И да оцелява то четвърт век в един малък град като Златоград, е нещо уникално и аз не знам на колко места в страната се случва това, може да е само в Златоград. Да запазваш приятели и читатели в малък град, когато във всеки наръчник по журналистика пише, че да губиш читатели е обективен ход за всеки вестник, и едновремнно с това да не изменяш на професията – това е изкуство, което Ефим постига и може би най-добре го прави от всички. Удивен съм от това, което чух – че от тези 25 години вестник ще се родят три тома книги с историята на Златоград. Със сигурност може да смятаме всички, че наистина „Златоградски вестник” е духът на Златоград”, каза редакторът на смолянския в. „Отзвук”.
Александър Сиди, председател на пловдивската организация на ВМРО, предаде поздравите на депутатите Красимир Каракачанов и Юлиан Ангелов, които трябваше да бъдат в Златоград, но заради откриването паметна плоча на Мара Бунева в Скопие същия ден, те са отложили пътуването към Родопите.
„За нас от Ефим е не просто ценен – той за нас е безценен и аз сега не мога да се сетя за друг, който със своята дейност да е направил толкова много за възраждането на българщината в Родопите. Неговите търсения и постижения в областта на фолклора, езика, историята, в журналистиката, са толкова важни, че не може да не се дава за пример. Надявам се чрез него, в едно близко бъдеще, да направим повече неща за живота от двете страни на границата тук, където, знаем, живеят едни и същи българи”.
„Подкрепял съм
позициите на вестника
през годините,
но най-вече неговата роля по съхраняването и популяризирането на историята на Златоград, в което Ефим е хвърлил много усилия. И сега се надявам, че с тритомника, който е подготвил, ще допълним публикуваното в нашата библиотечна поредица на Етнографския квартал” – това каза в поздравлението си бизнесменът Александър Митушев, според когото те ще допринесат за още един прочит и запазване на нашата история и българщината в Родопите.
„Градът ни заслужава да има такъв вестник и аз се надявам да го има. Редакторът ни е напорист, ама понякога се нуждае от корекции, а това ще стане, когато най-после го оженим. Пожелавам ти здраве и да успяваш да отстояваш позициите на града!”, каза в свой стил накрая Митушев.
За ЗММ-директора инж. Асен Бошнаков, вестникът на Златоград ще стане много по-добър, ако редакторът се вслушва в повече мнения за него – тук трябва да е кметът и управата на града, но не заради само им присъствие, а заради всички нас. Защото те трябва да бъдат наблюдавани и контролирани, наблюдавани какви ги вършат – нали затова сме ги избрали!, смята Бошнаков. – Редакторът трябва да е на всяко тяхно заседание, да задава от наше име въпроси, и тогава ние да плащаме без да се страхуваме. Всички, които присъстваме тук, ако критикуваме, значи искаме да бъде по-добре. Ние ти благодарим, че пред години дойде от Рудозем, пое нещата, за да се гордеем днес с един добър вестник!”, каза директорът.
„25 години заедно в битки за оцеляване на истината” – така нарече чествания юбилей на вестника един от изпълнителните директори на „Горубсо-Златоград”, инж. Евтим Евтимов. – Нашата благодарност към това, което ти правеше през този период, е както за борбата ти да оцелее нашият вестник толкова време, но и за борбата да отстояваш истината, което ти правеше много често съвсем сам. И ако ние сме помогнали с нещо
през това време, то е защото вестникът представяше нещата по един прекрасен начин. Винаги съм смятал, че списването на Златоградски вестник е много професионално. Казвам го без да съм специалист, но ще призная, че съм чувал често това мнение от хора извън Златоград, които традиционно го четат. Така че няма как да не сме горди за това, че заедно с нас е вършил работата си за Златоград и нашия вестник. Тези години са били години на постоянство и увереност в това, което вършиш и ние ти пожелаваме това постоянство да ги имаш и за в бъдеще”, каза инж. Евтимов.
„Вестник, който се е
задържал на пазара 25 години,
значи е бил нужен,
търсен и затова е успял”, е мнението на другия прокурист от „Горубсо-Златоград” – Ружа Бодурова. – В обратния случай сега нямаше да отбелязваме юбилей. Човек на 25 години знае много, но има още какво да учи. Така и Златоградски вестник – ясно е, че знае много, но ако продължи посоката и се учи още, както казва и Бошнаков, дай Боже по-голям тираж!”, пожела тя.
Отец Костадин: „Аз съм от три години в Златоград, признавам, че не съм бил от най-редовните читатели на вестника, но мога да кажа, че често съм попадал на много интересни статии из историята. Знаем, че много неща през годините са изчезнали, включително и съхраняваното в двата уникални златоградски храма. Затова ролята по запазването на оцелялото от историята чрез публикации в Златоградски вестник, е незаменима. Също така съм щастлив, че на няколко пъти имах възможност да публикувам собствени статии в него. Бих пожелал на редактора да се вслушва в мненията на вестникарското настоятелство, но да подбира квинтесенциалното, онова, което няма да накърни дори индивидуалността му.”
Директорът на Горското стопанство Съби Димитров разказа историята на една статия за безразборна сеч около връх св. Атанас, когато отношенията с вестника малко се обтегнали. Защото същата статия била разнесена от още някои медии като голям проблем в Златоград. „Тогава, припомни директорът, дойде от Пловдив нашия учител Владимир Янев, да ни помирява. Като чуем някъде резачка, не значи, че се сече поголовно – да сме наясно. Гората иска и подновяване, грижи, но винаги бих участвал в един диалог с вестника за проблемите й”, каза Димитров, поднасяйки поздравите си за юбилея ни.
„Така като се замисля – и в бизнеса си, и в личен план,
не мога да се сетя за
друг случай като вашия,
когато нещо се прави с жар вече 25 години и успява да оцелява. - каза Стефан Послийски от пловдивската редакция на телевизия „България 24”. – Не го критикувайте, а се радвайте за това. 25 години е възрастта, когато човек съзрява, нека ви критикува, това ни прави да бъдем различни. България я правим всички ние, нека не умираме със смъртта си, както казва Иван Хаджийски, а да оставяме нещо като пример. Защото след 50-100 години, някой ще рови в пожълтелите страници на вашия вестник, за да изважда нещо за историята. Нека примера, който оставяме, да бъде възможно най-чистия. Не мога да се сетя и за някакъв друг град, където в присъствието на свещеник, на местен бизнес и интелигенция, толкова градивно, спокойно, да се разговаря за културата на града, за история, родолюбие. Поздравявам вестника и всички вас, които сте го подкрепяли.”
„Хубаво е във всеки град да има знакови фигури, които човъркат, чертаят нещо за обществото, но не навсякъде е така. Златоград обаче не може да се оплаче, след като удържа вече 25 години да има свой вестник. Затова искам да поздравя Ефим и да ви разкажа нещо, свързано с мен самата – така се включи в разговора колежката Петя Гайдарова, кореспондент на в. „Труд”. – Наскоро нашият вестник трябваше да излезе със статии в две цели страници по темата за българите мохамедани в родопската част на Гърция и затова помолих Ефим да напише нещо. Така за първи път в практиката ми един външен автор даде страници, които като ги предадох в редакцията, една запетайка не му пипнаха, всичко излезе както е дадено. Текстът му излезе редом до този на Антонина Желязкова по същата тема, при това колегите от София ми казваха, че познанията и стила на нашия автор по проблема са забележителни. И всичко това вие го виждате във вестника – може да не се изразява много красиво, когато говори, защото е повече емоционален, но в писането Ефим като че ли се вглъбява по свой начин и е перфектен като стил и мисъл.”
„Аз съм около 25 години
и значи съм връстник на
златоградския вестник,
затова не знам много за него – каза журналистката от Нова ТВ Анелия Веселинова. - Но когато преди време казах пред колеги, че отивам за Златоград, казаха ми, че там имаме един колега „голям чешит”. И като дойдох този „чешит” беше с една широка усмивка, разказваше ми вицове, но после, като започнах да чета какво пише, сега ще кажа - аз само мога да се уча от него. Защото на „чешитът” Ефим яко му стиска да излага и да защитава позициите си, макар срещу него да тръгват цели общини, кметчета и други стихии. И аз за себе си си пожелавам да стигна това ниво, когато и на мен да ми стиска като на него…” На което златоградският редактор й отговори, че ако това иска, значи ще има много да „тьогли”… „Ето, затова хубаво нещо са юбилеите – единственото време и място, когато може да чуеш нещо хубаво за себе си…”, заключи мъдрословно той.
Изненадата на вечерта обаче дойде от представителя на читателите и сътрудниците – д-р Розалин Хаджиев. Защото какво е юбилей на родопски вестник без родопска песен! А докторът доведе юнашка гайдарска група, под ръководството на могъщия глас на Шолето и започна „надиграването” на хорото. След което тон за „Многая лета” даде отец Костадин.
(Бр. 5/2015 на „Златоградски вестник”)