До главния редактор

на в-к „Правда” - Москва

 

Уважаеми др. Афанасиев!

Реших да пиша до вас за болка, която не ми дава покой вече няколко години.

Ветеран съм от Отечествената война, участвал в сраженията срещу хитлерофашизма в Унгария и Чехо­словакия до края на войната през 1945 г, от която и до днес нося в тялото си рани и куршуми.

Награждаван съм с цяла редица ордени и медали, меж­ду които „За храброст” и „Ста­лин”.

Вие разбирате, че съм от поколението, закърмено с преклонение и страхопочитание към Й. В. Сталин. И всички ние тогава вярвахме и се прекланяхме пред вожда.

Сега в условията на създалата се гласност, разбирам, че всичко е било измама, слепота, която тогава не можехме да преодолеем, тъй като не мислехме, че съществува…

Когато сега чета в съветската преса за на­правените разкрития за репресиите и многобройните убийства на този „вожд” и неговата свита, разбирам огромната заблуда, в която е било хвърлено моето поколение и още много поколе­ния след нас.

Истината е страш­на, дори зловеща.

И затова аз реших, че повече не мога да нося и да държа в своя дом образа на един престъпник, изобразен на връчения ми в края на войната медал.

Това решение споделих с моите близки и роднини, които безрезервно ме подкрепят и одобряват…

Изпращам в редакцията на „Правда” медала с образа на Сталин и горещо ви моля чрез вас да бъде предаден, където трябва.

 

С уважение:

Здравко УШЕВ

1септември 1988 г., България,

гр. Златоград, обл. Пловдивска

 

 

ОТ РЕДАКЦИЯТА:

 

Върнатият медал с лика на „бащата на на­родите”, обаче, не е „предаден, където трябва”. И причината е проста - това писмо и съпровождащият го медал не излизат от стра­ната. Забележете датата, когато е изпратен - 1 септември 1988 г. - 1989-а е още далече, а още по-далече е 10-и ноември...

Тоталитарната машина у нас се съпротивлява, висши лица твърдят, че нашето преустройство не трябва да бъде като съветското, че това, което става в Съветския съюз, ние отдавна сме го свършили - още 56-а...

Подло­жени на гонения са възникналите вече неформални сдружения, от страната се екстрадират личности. И изведнъж - писмо до „Правда” в Москва, в което ветеран-фронтовак прави изповед, подлага на съмнение миналото, т. е, системата.

Най-лесното е то да не достигне адреса та си - в това се убеждаваме и от запитването до редакцията на в. „Правда” - след проверка, която в този вестник не е никак лесна, сред ежедневните купища писма бившият кореспондент на в. „Комсомолокая правда” в София Анатолий Строев (сега редактор в „Правда”, отговаря, че такова писмо в редакцията не е пристигало.

Правим запитване и до съответния отдел на тогавашната асоциация „Съобщения”. Отговорът: не поемат отговорност, защото са мина­ли повече от 1 година.

Тогава къде е медалът? Може би в някакво управление на ДС? Или пък на някой от софийските битаци?

Не знаем дали това е от значение за г-н Здравко Ушев - с жеста, който той е направил още през 1988 г. неговата съвест е чиста.

Но за останалите златоградчани, притежатели на медал „Сталин”, ще предадем съвета на Ан. Строев от в. „Правда”: „Ако искате да върнете този медал, направете това чрез съветското посолство в София или чрез кореспондент на съветско издание.” (Бр. 11/1991 г., ЗВ)

 

(Бр. 4/2015 на „Златоградски вестник”)