Новини

#отархива На глас: Обществото ни не се нуждае от предъвкана храна и биберон

неделя, 24 май 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

Свободен и готов за демокра­тично гражданско действие е само онзи, който според находчивото определение на Енгелс, „…има възможност за избор при познаване на нещата…” Познание и възможност за избор на поведение! Това са двете неразривно свързани страни на свободата. Това е съще­временно основата на демокра­тическите механизми в една правова държава.

 

В последните години не липсваха лозунги и декларации за гласност, наред с жестоката цензура, с „арестуваните” публикации и уволнените редактори.

Осведомеността на българските граждани за онова, което става в собствената им страна, е основа за тяхното приобщава­не към държавните дела. Осведомеността ги мобилизира за ак­тивно участие в търсенето на най-правилни управленски реше­ния в непосредствената им тру­дова и творческа активност.

Държани в неведение, те се отчуж­дават от социално значимите проблеми, затварят се в тесния кръг на егоистичните интереси.

Трудностите, които сега пре­живява нашето общество, не са претекст за ограничаване, осведомеността на българските гражданя. Още по-непростимо е определени институции или личнос­ти да използуват действителните затруднения, в които е поставено обществото, за себеустройване или за отклоняване на дължимата пред това общество отговор­ност в сянката на едно „налагащо се от момента мълчание”, на едно с нищо неоправдано под­тискане на критиката.

Очевидно е, че не всеки човек проявява интерес към цялата съвкупност от политически, иконо­мически, социални и културни проблеми в държавата. Но той трябва поне да има реална представа за историческата съдба на нацията, за мястото, което си е извоювала в международното общуване, за пропуснатите възможности при нейното самоутвърждаване, в резултат на външен натиск или на погрешни поли­тически ходове на ръководни дейци от по-далечното или по-близкото минало, та до наши дни.

При липса на пълна и точна информация от официалните източници, общественото мнение е особено чувствително към слухове. Именно те създават социал­но напрежение. А не истината. Няма съмнение колко е на­ложително трудещите се да бъ­дат наясно за състоянието на народното стопанство, за темпо­вете на развитие, застойните явления и техните истински причини, ниската рентабилност на производството, нивото на инфлацията, дълговете ни.

Подробното познаване на успехите и неблагополучията в отделното предприятие е пред­поставка за ангажирано учас­тие, за творчески принос на все­ки негов работник.

Постепенно навлизаме в пред­изборна обстановка. За да упражнява пълноценно избирателното си право, българският гражданин трябва да бъде точно ос­ведомен за деловите, политическите и нравствените качества на кандидатите, които ще се изди­гат. Не е дребнаво любопитство интересът към нравствения об­лик, начина на живот, доходите, отделни укорими постъпки и слабости на тези, които ще уп­равляват държавата, общината, ведомството. Шаблонните биогра­фични данни вече няма да бъдат достатъчни. Социалният контрол върху цялостната управленска дейност изисква гражданите да знаят съответните планове, програми и разчети, разходите за издръжка на всеки от централните и местните органи на власт и управление.

Изключително полезна е раз­ширяващата се вече гласност за нелеките екологични проблеми. Със затворени очи не може да се върви срещу едно зло. Много похабени вече богатства на хубавата ни земя биха се запази­ли, ако управленските и стопански кадри, а и ние гражданите, имахме по-широка екокултура.

Осведомеността означава пре­ди всичко познаване на фактите такива, каквито са, а не изслушване на скучни, често заблуждаващи коментари за тях.

Българ­ският гражданин вече не се нуждае от биберон, от предъвкана храна на пеленаче. Недопустимо е да научаваме от чуждестранни източници за неща, които са се случили у нас.

Откровеният диалог между държавното ръководство и гражданите е пътят, който ще изведе на вярна посока обновлението в нашата родина. А езикът в този диалог е истината! (Бр. 11/1990 г., ЗВ)

 

(Бр. 4/2015 на „Златоградски вестник”)