Филип МИЛКОВ
Да сечем, да сечем, докато се уморим. Да изсечем всичките гори, та да ни олекне. Всяка брадва е изсичане на корена ни, на препитанието на златоградчанина. Дорде не остане ни едно дьрвo, ни храсти, а само ерозирали сипеи.
Това, че ще се измени водопритока в района, това че ще се изменят климатичните особености, че ще се измени нормалния, извечен ритьм на природата, на златоградчанина - майната им…
Ние имаме план - тази година толкова и толкова, догодина повече.
Тази година полупроводници - догодина цели. Изпьрвом половината гора - след това цялата. „Ние ще накараме природата да зацънцува…”
Цънцува ли ви природата, уважаеми господа, под тъпите ви секири - автоматизирани, почти моторизирани! Сякаш някой има да ви дава… И като ви даде даденото – къде ще отиде то?
Въпросите не са към Държавното лесничейство, защото то винаги е действало тайно, подмолно - поне то си е мислело така. Въпросите са към местния златоградчанин, който си е хвърлил пъпа в този град, венчал се е за него. И така е било и с дядовците и бабите му.
О-о-о-о-о-о-х! Много хора са минали през този град. И още ще минават. Такава изглежда е съдбата. Едни са вземали големите пръти и са брусили, брусили, докато се наситят. Други са минавали незабележимо, трети…
През прозореца виждам голите темета на баирите!
Ще ги засадим с бор, след това и него ще изсечем. Кон до коня, мила майно ле, юнак до юнака. Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, всяко нещо – удар. Ръка, издължена в меч. Приберете си мечовете, уважаеми господа, в ножниците, защото тялото е изморено, изморено, изморено…
А вие, които сте отговорни за тоя хал, които сте малцина - дайте отговор.
И не обяснявайте себе си с това, че такова е било времето, че времето е било облачно. Всеки ден си задавайте този въпрос и всеки ден си отговаряйте. И се покланяйте на всеки златоградчанин, белкмм изкупите нещо. Защото златоградчанинът все е давал и никога не е вземал. Дори в преданието за торбата с дренки отговорът е бил: „Нева людя да се освободят от всекакви данъци!”
А вие взехте ли вашия данък? Наситихте ли се? Ненаситни вие… Всеки ден си задавайте този въпрос и станете прави, и се поклонете на негово величество златоградчанина! (Бр. 6/1992 г., ЗВ)
(Бр. 4/2015 на "Златоградски вестник")