Новини

#отархива Достойнство и политика…

четвъртък, 14 май 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Време е да се даде възмож­ност на българските историци да изнесат истината за ролята на Коминтерна при решаването на „македонския въпрос” във вреда на българската нация…

 

...Наблюдавайки развихрилата се сръбска вакханалия из заведенията на Златоград, ние искаме да попитаме: знае ли златоградчанинът за злостната кампания срещу народа ни, срещу страната ни?

Питаме: има ли власт, партия, организация или друга сила в нашата община, която да разясни на ше­пата фанатични разпространители на сръбските видео и музикални кичове из града, че не всичко в този живот се свежда до ориенталските ритми и много преди тях има нещо, което трябва да ни се възвърне – национално достойнство и самочувствие, което пък ще възвърне облика ни на българи, които се противо­поставят и протестират срещу сръбския шовинизъм и нагли претенции към нашата страна. Питаме ръководството на търговската фирма „Върбица”: има ли политически момент във факта, че заведенията в Златоград са превърнати в най-обикнове­ни сръбски оазиси?

 

Да прочетем заедно:

„…В нашата западна съседка Югославия е в ход интензивна антибългарска кампания, чиято главна цел е да се докаже. че в Пиринския край живеят не българи, а македонци, които трябвало да получат правата на национално малцинство.

Тези думи са неотделими от речника на югославската преса вече че­тири десетилетия. Тази пропаганда открито претендира за отстъпки от наша страна, като при това поставя условия пред българ­ското държавно ръководство. Едно от тези условия е следното - всяко по-нататъшно развитие на югославско-българските отношения ще зависи от политиката на българската страна по „македонския въпрос”...

В тази кампания най-активни са пропагандните инсти­тути в CP Македония и CP Сърбия. Това не е нещо ново. Новото е агресивните, ултимативните искания, откритите и безочливи претенции към бъл­гарската история, които по съ­щество са териториални претенции към Народна ре­публика България.”

 

„...Какво достойнство може да има една национална преса, коя­то боязливо изчаква инструкции „отгоре”, за да защити националните интереси. И то по времето, когато лъжите на скопската пропаганда пускат корени не само в Югославия, но и в приятелски на България страни.

В Белград, по време на среща на сръбския министър-председател с чужде­странни кореспонденти, работещи в СФРЮ, външният министър на Сърбия Пърля се опита да даде тон за дискусия, в която той директно заяви, че Бълга­рия трябвало да признае съществуването на македонско малцин­ство и да му даде културна автономия. В започналата по този повод полемика между него и мен открих нещо важно за себе си и донякъде обидно за всички нас - до каква степен официални сръбски представители са изненадани, когато български журналист им възрази по тези въпроси и си позволи да изнесе своята позиция. Тези хора до такава степен са свикнали с мисълта, че ние винаги, при всички обстоятел­ства мълчим и приемаме всякакви нападки, че дори едно обичайно журналистическо обаждане за тях е прецедент, който буквално ги изважда от релсите…”

 

„Заместник външният минис­тър Максич, който си позволи да заяви, че „на     демокрацията в България ние ще гледаме през призмата на връщането на правата на македонското национално малцинство”, е безпрецедентна атака към суверенитета и териториалната цялост на България. Искам да попитам: знае ли българската     аудитория за тази антибългарска кампания?

Знае ли за поредицата документални филми на Скопската и Новосадската телевизия, чиито автори си позволяват обидни нападки към българския народ, тъй като той ”…вър шел геноцид над македонците в България”!?

 

„Време е да се даде възмож­ност на българските историци да изнесат истината за ролята на Коминтерна при решаването на „македонския въпрос” във вреда на българската нация. Време е да проговорим, защото мълчание­то не ни донесе нищо добро.

И няма да донесе!” (в. „Литературен фронт”, бр. 9/1 март 1990 г.) (Бр.  13/1990 г., ЗВ )

 

(Бр. 4/2015 на „Златоградски вестник”)