Борислав САНДОВ 

 

Като дете, обикалящо из реките и деретата около родния град, в Родопите, си задавах често въпроса: „Защо старите мостове са толкова големи, при положение, че деретата под тях са с толкова маловодни рекички?”.

С течение на времето, натрупваните знания по климатология и хидрология, и срещите с водната стихия на няколко пъти, осъзнавах далновидността на действията на старите майстори - веднъж на няколко десетки години идва висока вълна, дори в малките дерета. И ако искаш да направиш мост, който да е стабилен векове, изграждаш го по-голям. Ако искаш да имаш мост, когато е необходимо да го ползваш за спасително действие, във време на бедствие, изграждаш го по-стабилен. Дори и да ти се струва, че малкото дере никога няма да се превърне в бурна река.

Забравиха ли това знание днешните архитекти и строители, или просто сега не е важно мостовете да се правят надеждни и стабилни, а да се приберат едни пари и да се пести от материалите? XXI век е времето на зелените политики и икономиката на знанието. Необходими са нови политици, които мислят дългосрочно и действат на база на знанието, а не на парите!

 

(Бр. 3/2015 на „Златоградски вестник”)