Новини

#отархива Златоград без вестник?

четвъртък, 07 май 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Преди известно време, на едно събрание стана земеделецът Георги Брънгов и каза, че в днешното положение на страната ни, когато се чудим откъде да „завъртим кранчето”, за да не изтичат средства, добре е да се помисли необходимо ли е в Златоград да се издава общински вестник.

 

Г. Брънгов потвърди тогава основателността на съмнението си, като с възмущение разказа, че от години наред в техния квартал си стои неблагоустроена улица, а се хвърлят пари за вестник...

На друго събиране, този път голям ръководител каза, че дали ще има вестник, това ще реши сесията на ОбНС, но ако тя реши, че еди-коя си улица е по-належащо да бъде оправена - вестникът ще се спре, или пък това ще се реши чрез референдум...

Ето защо ние се чувстваме длъжни да дадем пояснение пред нашите читатели.

Защото в първия случай въпросът се поставя пора­ди неосведоменост, а във втория - поради недобре прикрит страх от вестника, т. е от гласността, но и от стремеж към неприкрито ма­нипулиране.

Нека поясним.

Уважаеми читателю, „Златоградски вестник” няма нищо общо с бюджета на ОбНС, защото се издържа от целеви дарителски вноски от предприятията на общината, от обяви, реклами и лични дарения от гражданите.

Затова е нелепо да се свързват натрупаните през годините проблеми на нашата община, включително и плачевното състояние на улиците ни, със средствата по издръжката на вестника.

Да помислим - вестникът излиза от м. януари т. г, а Г. Брънгов поставя проблем, който от маса години не е решен. Тогава как из­веднъж парите за вестника се оказаха виновни, за да не е той придвижен?

Освен това спорен, да не кажем наивен, е поставяният въпрос за евентуален референдум дали да има вестник в Златоград. Защото референдумът за нас започна още много преди брой 1 на вестника - когато златоградчани си купуваха от репа вестниците на някои околни общини и цъкаха с език: „Та ние толкова ли сме изостанали…” Не са ли референдуми и многобройните посещения в редакцията от граждани, които с болка споделят един или друг проблем?

А десет­ките писма, придружени с многобройни подписи, с отношение по ре­дица общински въпроси? Не е ли това конкретно изразено доверие към вестника, към платформата му за гласност и демократизация - онова, в името на което днес воюват и БКП, и БЗНС, и СДС, и колко още партии и граждански сдружения...

Какво друго, ако не доверие към вестника са колективните и лични дарения на хората от общината, които вече пристигат в редакцията.

Общественият съвет смята за излишно умуването за значението на вестника в развитието на общината, за нейната история. Това би било подценяване на читателя. Ще изразим следното мнение: не завиждаме на онзи ръководител(и) с чието име бъде свързано за­криването на „Златоградски вестник” - отговорността за това пред идните поколения, пред бъдещето на града ще бъде персонална. Но вината ще бъде на всички нас, всеобща.

На всички, които ни подкрепят, БЛАГОДАРИМ! (Бр. 11/1990 г.)

 

(Бр. 3/2015 на „Златоградски вестник”)