Новини

#отархива Да оцелеем заедно...

вторник, 28 април 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ По повод краят на първата годишнина от учредяването на „Златоградски вестник”…

 

Читателю на „Златоградски вестник”!

С този брой затваряме страницата на първата годишнина от из­лизането на нашия вестник. Ще ти припомним, че неговият първи брой излезе на 5 януари тази година и вече 48 броя е с теб - за добро или за лошо, за радост или огорчение...

Но винаги с надеж­да, защото през цялата тази година на контактите ни с теб най-важното е било твоите проблеми да бъдат и наши проблеми.

 

И това сигурно не е убягнало от вниманието ти...

А иначе, ясно е - вестникът в малкия град е странно нещо…

Не само за­щото трябва да се „състезава” с естествения интерес на хората към огромното вестникарско богатство, което се появи напоследък у нас.

Проблемът как току-що основаният вестник да стане „свой” за хората, преминава през скептичното „какво толкова ще ни каже” и „с какво толкова ще се пълни всяка седмица”. С този скептицизъм и недоверие той трябва да влезе в живота на градчето, да успее да стане необходим, като защитава своя позиция за миналото, настоя­щето и бъдещето на този район и тези хора…

Тази позиция, читателю, няма начин да не си я усетил - тя е пред теб всеки петък.

И не е въпросът „син” ли е, „червен” ли е, или „оранжев” вестникът - мърморенето го има и от трите страни.

Независимостта му от политически партии и игри съвсем не означава тяхното игнориране и подценяване - те са съставна и определяща част от общината, от настроенията и страстите на хората, с което нямаме право да не се съобразяваме. Въпросът, с който иска да се занимае вестникът, е дали тези настроения, тези страсти, ще помогнат на общината ни да стъпи на крака и как да стане това...

Тук вече, мислим ние, всякакви страсти са излишни.

Известна е мисълта, че хората от журналистическата професия се подлагат ежедневно на твърде много изпитания, сред които най-трудното е да отстояват искреността си. Известно е също, че преди година-две тази искреност или я нямаше по вестниците, или ни струваше прекалено скъпо.

А през първата годишнина на „Златоградски вестник” точно това е, което искахме да наложим на страниците му, наред с желанието ни колкото се може по-често да се появява в тях редовият гражданин на тази община - с неговите мисли, тревоги, съвети. Това е, което ще ни води и нататък в рабо­тата ни.

А засега - весела Нова година!

И дано и тази зима оцелеем. Пак заедно... (Бр. 48/1990 г., ЗВ)

 

(Бр. 3/2015 на „Златоградски вестник”)