Новини

#отархива Колко са убитите по нашите граници

понеделник, 27 април 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

В един от петъчните дни за питания към минитри, народната представителка Виржиния Велчева зададе въпрос към министъра на отбраната Димитър Луджев и към министъра на вътрешните ра­боти Йордан Соколов, отнасящ се до убитите бъл­гарски и чуждестранни граждани при нарушаване на държавната ни граница. Като граничен район, за нашите читатели може би ще представляват инте­рес отговорите на министрите. Предлагаме им части от техните изказвания.

 

ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ:

„Според наличните архиви и данни в Министер­ството на отбраната, за периода 1946-1985, без годините 1969, 1973 и 1979, общият брой на регистрираните случаи на убийства в района на грани­ците на Република България, е 339.

За 1944, 1945, 1986, 1987, 1989 и 1990 г, няма данни в архивите на министерството на отбраната. През периода 1962-72 г., когато гранични войски са били подчинени на МО, са регистрирани общо 65 случая на убийства в района на нашите държавни граници. През 1966 г, са регистрирани общо 16 случая на убийства, което е най-много за периода на подчине­ние на ГВ на МО.

От извършената справка се вижда, че за годините 1947-1953, графиката на убийства по нашите граници бележи своя връх: 1947 - 69 убийства, 1948 - 41 убийства, 1949 - 25, 1950 - 23, 1951 - 14, 1952 - 24, 1953 – 11. Или за 7 години убийствата са общо 270.

Няма ме точни сведения за националната принадлеж­ност на всички жертви и за причините, които са ги подтикнали за преминаване на границите, поради което не може да се направи извод дали тези опити са по политически или други причини. Трудно е да се направи справка и за военнослу­жещите, които са убити, няма и такива документи кой конкретно е давал заповед за убийствата.

Но най-важното е, че според действащите норматив­ни документи на армията, МВР и ГВ, това просто е било вменяване като задължение на командирите и военнослужещите. Това е едно от престъпните деяния на режима. Въобще, ограждането на страната с телени мрежи от типа на концентрационен лагер, които за съжаление и до ден-днешен съществуват, но надявам се в скоро време няма да ги има. Това е довело до тези престъпления с достатъчно внушителна цифра. Това ако не може да се нарече престъпление на един режим, не знам тогава какво може да се нарече престъпле­ние.”

 

ЙОРДАН СОКОЛОВ:

„В МВР няма нормативен документ, който да задължава ГВ да водят на отчет убитите лица при опит да преминат незаконно държавната гра­ница. Независимо от това, от 1962 г., в управление „ГВ” са заведени и съхранени книги с отчетни данни за български граждани и чужденци, опитали се да нарушат държавната граница, в това число и на убитите от тях.

От 1 януари 1962 г., до 6 февруари 1992 г., като се извадят периодите, през които ГВ не са били на подчинение на МВР, са убити общо, по архива на МВР, 105 лица, от тях 69 са български граждани и 36 – чужденци. Редът за употреба на оръжие от Граничните наряди, е регламентиран с Указ № 359 от 28 август 1952 г., който в текстовете си разрешава да се използва оръжие срещу лица, които правят опит да преминат    държавната  граница.” (Бр. 6/1992 г.)

 

(Бр. 3/2015 на „Златоградски вестник”)