Новини

#отархива Вестникът – сръчен уведомител…или святата истина?

неделя, 19 април 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Из стария български печат: „…Малцина са у нас, които познават и разбират трагичното по­ложение на българския журна­лист…”

 

Ролята на журналиста е голяма и тя става толкова по-пакост­на, колкото по-малко е подгот­вен той морално и умствено за нея. Не напразно един от героите на Клемансо се провиква: „Франция се управлява от редакторските кабинети”.

 

За България и за българската преса наистина все още не можем да кажем това, макар и у нас управникът да управлява с необуздано журналистическо перо, а журналистът да пише с управническа съобразителност.

Не може и не бива да се забра вя, че моралното и политическо здраве на българския народ е поверено до голяма степен и на вестника.

Той трябва да бъде една добре и с вкус подредена витрина, която да привлича и да доставя естетическа наслада. А какъв е вестникът, това зависи предимно от тия, които го пра­вят.

Малцина са у нас, които познават и разбират трагичното по­ложение на българския журна­лист. Той трябва да бъде чес­тен, неподкупен, независим, борец за правда, изразител на святата истина, предан, обективен, сръчен и бърз уведомител за всичко.

И в същото време, за малкото късче хляб той трябва да държи сметка за множество фактори и интереси, да се съобразява с всевъзможни настроения.

Журнaлиcтът може да вижда грешки, да има ясно и по-правилно становище по известни въпроси, да е способен да изкаже и формулира мнение, различно от господстващото.

Но той няма свободата на действие, или до­колкото я има - рискува често да срещне навъсените погледи на партийните съмишленици, или да получи недвусмислени предупреждения от своя ръководител… (Бр. 48/1990 г., ЗВ)

 

(Бр. 2/2015 на „Златоградски вестник”)