+ Надписите, изсечени по поръка на кан Пресиан, са пред музея на античния град Филипи: „…На християните българите направиха много добрини. Но християните ги забравиха…”

 

Хилядите българи, които посещават Гърция през лятото или по празниците, е добре да знаят, че два известни на науката от 1707 г. старобългарски надписа, изключително важни за нашата история и смятани доскоро за изчезнали и дори за унищожени, са изложени в музея на античния град Филипи - 15 км северно от Кавала.

И то на лично място – на площадката срещу входа на музея, разкри преди дни директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Надписите са поръчани от кан Пресиан /836-852/, баща на кръстителя на българите - цар Борис І /852-889 г./. Те са изчукани на два големи каменни блока с едри хубави букви на гръцки език, който през онази епоха е бил официалният език на българската държава. От първия надпис става ясно, че кан Пресиан, неизвестно кога, но изглежда още в началото на управлението си, е предприел поход срещу славянското племе смоляни, обитаващо, ако се съди по името му, Родопите и Драмското поле, казва историкът.

В похода са участвали и вторият, и третият по ранг в българската държавна йерархия – кавканът и ичиргу-боилът, както и канът-боил - колобърът. Последният вероятно е престолонаследникът или върховният жрец.

Неизвестно защо е бил предприет този поход и в чия полза. Границата между българи и ромеи, установена при кан Омуртаг през 815 г. и непроменяна до 836 г., е минавала по течението на река Марица. Вероятно българите са дошли да помогнат на Византия, срещу която са се разбунтували славяните-смоляни, обитаващи тези места.

Вторият надпис обаче е озадачаващ - кан Пресиан се оплаква от византийците.

Той заявява: „Който и да търси истината, Бог вижда; който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда”.

Този вопъл на кан Пресиан показва, че Византия е нарушила споразумението за помощ срещу смоляните. Дори знаем как, възползвайки се от ангажимента на българската армия на юг, Византия изпратила флота си в устието на Дунав и пренесла в Цариград заселените във Влахия от кан Крум през 812-813 г. петдесет хиляди византийски пленници от Източна Тракия, припомня директорът на НИМ.

Кан Пресиан едва ли само се е ожалил, предполага той. Като компенсация просто е присъединил Родопите, Драмското и Серското поле към България. През 1908 г. са били открити два гранични стълба между България и Византия - по билото на планината и само на 18 км от Солун.

 

. Надписите могат да бъдат видени, дори и когато музеят е затворен, тъй като са разположени на площадката пред сградата с експозицията.

Ирина Гигова

 

(Бр. 18/2014 на „Златоградски вестник”)