Новини

Как краде депесарската мафия, или за какво тя ползва властта…

петък, 06 февруари 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник
 

+ В 20 компании, част от които свързани, са концентрирани 10% от държавните помощи за сектора тютюнопроизводство…

 

Години наред българските политици, най-вече тези от ДПС, мотивират предоставянето на субсидии за тютюн с факта, че те са необходими на около 50 хил. бедни фермери, които нямат алтернатива за заетост. Оказва се, че съществена порция от държавната дотация, която тази година беше 119 млн. лв., се концентрира в 20 фирми, които всъщност дори не са най-големите производители на тютюн.

Ето и числата: 11 млн. лв. отиват в 20 компании, т.е. 10% от субсидиите са концентрирани в шепа фирми. В тях осигурените лица са едва 280, т.е. половин процент от заетите в сектора. Макар да няма официална информация колко общо са получателите на субсидии, от официално изявление на бившия зам.-министър на земеделието Бюрхан Абазов от май тази година излиза, че подадените заявления са общо 42 хиляди. И за капак - част от 20-те фирми са свързани помежду си, а половината от тях не попадат в топ 20 на производителите на тютюн, класирани по приходи за 2013 г. Това са изводите от първите публични данни за това кой получава тютюневите субсидии. "Капитал Daily" получи справката по Закона за достъп до обществена информация, която показва поредната концентрация на финансиране след тази в зърнопроизводството.

Редовни милиони от

държавния бюджет 

  Повече от 15 години държавният бюджет изплаща субсидии на тютюнопроизводителите, които трябваше да бъдат спрени с влизането на България в ЕС през 2007 г., но това така и не се е случило до ден днешен. Сумите дори растат - допреди две години помощта бе 73 млн. лв. годишно, но кабинетът "Орешарски" я увеличи - първо с актуализация на бюджет 2013, а впоследствие и чрез залагане на по-висока сума в бюджет 2014. В резултат при последното изплащане на пари за сектора на тютюнопроизводителите бяха преведени 118.7 млн. лв. 

Кой е номер 1

Най-много средства са отишли в регистрираната в Първомай компания "Барбарос - Масагет табако инвест" - над 1.04 млн. лв. Компанията е собственост на Маяр Мюмюн Ахмед и Мюмин Картал. Публична информация за Маяр Ахмед липсва. Ето как се описва Картал в интервю за земеделски сайт от 2012 г.: "Занимавам се с тютюнопроизводство от 1978 г. в АПК - Първомай. През 1995 г. стартирах частен бизнес и през 2009 г. достигнах 13.5 хил. дка тютюн – "Вирджиния", "Бърлей" и "Ориенталски". Като едноличен търговец съм един от най-големите производители на тютюн в света.” Маяр Ахмед е собственик още на компанията "Картал табак", която също попада сред най-големите получатели на субсидии и е взела над 503 хил. лв. Още две фирми от топ 20 са свързани с него и семейството му. Така например четвъртият най-голям получател на субсидии - "Мерич Табако капитал" с държавна помощ от над 776 хил. лв., е собственост на Мюмюн Нешад Ахмед и Мурадие Ахмед. Компанията също е регистрирана в Първомай на същата улица като "Барбарос - Масагет табако инвест" и "Картал табак", но на друг номер. Мюмюн Нешад Ахмед е собственик още на получателя на субсидии "Рейс таб", усвоила над 714 хил. лв. през последната кампания. Така 3 млн. лв. субсидии се оказват в свързани фирми.

 

Подгласниците

Втората компания в класацията - ЕТ "Нешо-М Табак-Фатме Макак"  е заличена на 13 декември 2013 г. поради кончината на собственичката Фатме Макак. Според данните от 2009 г. насам приходите на дружеството постоянно падат, като за 2012 г. оборотът е символичен. Макар че вероятно кандидатстването за субсидии е станало преди тази трагична развръзка, не е ясно как компанията е получила от държавата в периода между декември и май т.г. над 903 хил. лв., след като не съществува от 13 декември. Фирмата вероятно е свързана и с друг получател на субсидии -  ЕТ "Неви-Мак-Неждет Макак" на Неждет Макак. Освен еднаквите фамилии и двете дружества са регистрирани в Бяла Слатина. ЕТ "Неви- Мак" е получила от държавата над 378 хил. лв. субсидии, а други две фирми на същия собственик - "Ен пропъртис" и "Ен табако", са сред най-големите фирми в тютюневия бранш по приходи, но не и сред топ 20 на получателите на субсидии. Третият в подреждането е ЕТ "Спас - Сюлейман Джамбаз". Първата регистрация на търговеца е в Кръджалийско, но после се мести в Ямболско. Според отчета за дейността му за 2012 г. (последният наличен) той се занимава не само с отглеждане на тютюн сорт "Вирджиния", но и с производство на пшеница и слънчоглед. От регистъра ДАКСИ се вижда, че Сюлейман Джамбаз се познава с номер 1 - през 2004 г. заедно са участвали в създаването на дружество по ЗЗД - "Мерич - Табако инвест".

Субсидии за нищо

Компаниите, които усвояват най-много средства от държавата за тютюн, не съвпадат с най-големите фирми в бранша, показва проверка на "Капитал Daily". Така през 2013 г. в сектора най-голямата фирма по приходи е ЕТ "Митко Чаушев - Виржиния 94" - с оборот от 4.14 млн. лв., но същевременно тя не попада сред 20-те най-големи получатели на субсидии. Затова пък компанията, усвоила най-високо финансиране от държавния бюджет - "Барбарос - Масагет табако инвест", е едва на 10-о място по приходи в бранша. Всъщност само около половината от 20-те най-големи получатели на субсидии попадат и сред 20-те най-големи фирми по приходи (виж таблицата), като такова драстично разминаване има единствено в този селскостопански отрасъл. Най-вероятно в основата на разминаването е начинът, по който се отпускат дотациите. Още при влизането си в ЕС България беше задължена да прекрати държавните субсидии за отрасъла, но тогава правителството поиска и получи тригодишен преходен период. През 2010 г. кабинетът пак удължи помощите - с ангажимента, че парите ще са с цел пренасочване към друг тип бизнес. Така по тази схема за финансиране, която действа и до днес, субсидии могат да усвояват само фирми, които са се занимавали с тютюпроизводство в периода между 2007 и 2009 г., като помощта се изчислява на база произведените тогава, а не сега, количества продукция. При колко от получаващите субсидии има движение обаче не може да се провери чрез публични източници, тъй като земеделското министерство и фонд "Земеделие" никога не са публикували списък с фирмите, които имат право на държавно финансиране. Знае се само, че подаваните заявления са между 35 и 50 хил. годишно (числата са от изказвания на министри от различни кабинети).  Макар че по последната схема субсидиите се дават за пренасочване към друг тип бизнес, всъщност липсва контрол над този процес. Преди три години бившият агроминистър Мирослав Найденов публично призна, че повечето фирми не желаят да излязат от този бранш. В действителност в началото на годината вече бившият земеделски министър Димитър Греков обяви пред медиите, че 10-15% от получаващите субсидии за тютюн имат "кухи квоти" и на практика не произвеждат такава продукция, а получават пари за сметка на истински фермери. По думите му министерството било наясно с проблема, но досега той не е съществувал в толкова големи размери.

 

Кривата схема

Според Никола Вълканов от Института за пазарна икономика, въведената схема за подпомагане на тютюнопроизводството със стар референтен период на практика води до ситуация, при която единствените изисквания за получаването на плащанията са обвързани с историческо производство и упражняване, дори и само на хартия, на земеделска дейност. Заради това и те дават различни дефекти. "Финансира се издръжка на хора, които може реално да не произвеждат нищо или отдавна да имат друго занятие. Отделно от това се стимулират неефективни стопанства, които без допълнителна подкрепа отдавна да бяха имали друга дейност", дава пример Вълканов. Той описва и други проблеми - схемата създава предпоставки за допълнително облагодетелстване на част от получателите на средства, а същевременно генерира и напрежение в бранша, тъй като ефективните стопанства са свидетели на държавно подпомагане, което не е обвързано с никакви резултати, като то им пречи и да получат справедлива цена за продукцията си. Тези проблеми са споменавани през годините и от сдруженията на тютюнопроизводителите, които настояват и нови фирми да се включат в схемата за подпомагане, но такова искане трудно ще се защити пред Брюксел, тъй като субсидиите официално са за пренасочване към други дейности на "стари" производители.

Деница ВАТЕВА

 

(Бр. 18/2014 на „Златоградски вестник”)