Новини

Назначенията в болницата при нас са или политически, или за далавера

понеделник, 19 януари 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Преди време, когато публикувахме материал за проблемите в общинската болница, казвахме, че бихме искали за тях да говори както управителят, така и самите лекари. Тогава това не се случи, поради отказ от страна на управителя. Сега обаче разговаряхме с единствения лекар, съгласил се да очертае състоянието на здравната помощ в Златоград в момента, като заявяваме, без да вземаме една или друга страна, че всеки от останалите наши лекари, който желае това, може да го направи, трибуната е сигурна. 

 

За завеждащия неврологично отделение д-р Калин Ефимов проблемите в нашата болница са като тези във всички останали болници. Те не са от вчера, но са резултат от неслучилата се реформа в здравеопазването в страната.

Реформа според него бе направена в доболничната здравна помощ до 2001 и затова там нещата са видимо добри. Оттам нататък трябваше да бъде извършена реформа в болничното здравеопазване, но и до днес това не става. Обратно – оттогава се направиха доста други неща, все поразително лоши. Като например въвеждането на едни идиотски стандарти за всички здравни заведения, които в повечето случаи не са по силите на по-малките от тях. И точно те ги унищожават.

Не може да се иска например в хирургично отделение на една малка болница трима анестезиолози и трима хирурзи … Ако в тази малка болница има 4-5 операции в месеца, за какво им е толкова персонал? Не е ли безумно за едно отделение да се изискват двама работещи анестезиолози и един, който се обучава за такъв?!

И в най-добрите си времена, когато се е оперирало денонощно, хирургия в Златоград е работила с един анестезиолог. Сега искат да се назначават трима!

Може ли например в едно детско отделение с десетина легла, да има трима лекари специалисти, от които работи само един? Така е и в АГО, така е в останалите други – искат ги на списък, назначени с договор и заплата, иначе ти отпада отделението. И как може това отделение да издържа трима лекари? И затова болницата потъва.

Поради споменатите въведени стандарти, болниците не могат да се издържат от клиничните пътеки, защото техните цени дори не са актуализирани, и то от години. Тези т. нар. стандарти масово карат болниците да назначават лекари, които не са необходими, но трябва да се назначават, защото заведението не може да вземе лиценз, не може да вземе пътеки… В самите клинични пътеки има безумни изисквания, които не са необходими нито на лекарите, нито на пациента.

И така самата

здравна система тласка

болниците към беззаконие

– да назначават хора, които не работят, а само се водят на книга и на заплата. И не само не работят – те не са потребни в отделенията. Но тях ги изискват клиничните пътеки. Които са лошо скроени, правят се изследвания, които въобще не са потребни, но се правят, защото Касата ги изисква. Не може стандартите за една златоградска болница, да е същия с тези за окръжна или университетска болница. Нито държавата има ресурс от толкова кадри, нито пък малките болници имат потребност от толкова лекари. Системата те кара да правиш фалшиви назначения, когато се плащат излишни пари, за да спазваш фалшиви стандарти и изисквания. И това се знае от всички, кой ли не е идвал от здравните и политически фактори, на всички е казвано. Знаят цялата фалшива система, защото те са я създавали, но не внасят никакво предложение за корекция, за промяна в стандартите. Даже казват, че това са изисквания, които спират появата на още болници. В същото време непрекъснато се появяват такива частни и вече само в София има 80 болници. Всичко се прави, за да се поставят общинските болници на колене и да се насочват хората към окръжните и частните болници.

Освен това нашата болницата може да върши услуги, които винаги е изпълнявала, а сега новите стандарти не й позволяват да върши. И трябва хората да пътуват в други болници.

Това са външните причини.

Има обаче и вътрешни…

Като самостоятелно търговско дружество болницата има баланс, с който трябва да се справя. По една от последните справки например, може да се види, че на първо място по спечелени средства е неврологичното отделение - на плюс с 68 хил. лв.

На второ място следва вътрешното отделение, с 20 хил. лв. плюс, после детско отделение – с малко под 10 хил. лв. плюс. Но на последно място е отделение с 98 хил. лв. минус. Винаги на червено с 20-25 хил. лв. е било АГО, напоследък обаче започва да се посъвзема и е около нулата. Загубите в болницата се покриват от отделенията, които са на плюс. В маданската болница, например, която е по-добре от нашата, 40% от парите й отиват за издръжка на заведението, 60% от парите остават в отделенията. Колкото спечелиш – такава заплата вземаш и ти. Моят колега в Мадан взема 3 хил. лв. заплата, толкова вземат кардиолога и ортопеда. Останалите, които са с по-ниски показатели, са и с по-ниски заплати. Такъв вътрешен порядък искахме да се въведе и при нас, но ръководството отказва. Може ли лекар с 35 години стаж, да взема 500-600 лв. заплата, а лекар в доболничната помощ да взема 2-3 хил. лв. месечно?

Това демотивира лекарите в болничната помощ, това дърпа самата болница към закриване. Според мен губещите отделения трябва да се затворят, а да останат печелившите и тези около нулата. Ако общината иска да има отделения, които да работят на загуба, трябва да им осигури пари от бюджета си.

Ето друг пример - като печелившо отделение поисках от главния лекар да отпусне по 50 лв. бонус на сестрите, но не дават, отказаха. А поддържат 10 души административен персонал, докато в Мадан този персонал е от четири човека. В ръцете на главния лекар е да не държи десетина администратори, при условие, че не е назначил нито един специалист. Проблем на общината пък е, че е гласувала на управителя 2500 лв., плюс още един щат в Бърза помощ и още няколко хонорара от отделенията, докато завеждащия отделение взема 600 лв.

В Златоград болницата никога не е имала действен главен лекар. Който и да е той, винаги е носил само проблеми - могат да се изреждат дълго многото глупости, които са вършили. За моето отделение например купиха апарат, който не е добър, обслужва се от външен лекар за 1000 лв. месечно, докато им предлагах да се купи малко по-скъп, но затова пък нямаше да има нужда от външно обслужване. Не се съгласиха - спряха обучението ми, купиха руски апарат за 20 хил. лв., спестиха 10 хил. лв. от американския, който им предлагах, но дават многократно повече за обслужването на руски апарат. А досега с тези пари можехме да купим пет американски апарата.

Кметът на общината лично ми обеща да купи американския, събраха се с главния после и решиха да купят руски… След като е така – да си намерят човек за него.

Купиха и рентгенов апарат за 350 хил. лв., а можеше да се вземе за 100 хил. лв. и проблема на болницата се решаваше за двайсетина години напред. А се купи скъп апарат, какъвто няма в целия окръг, без да има необходимата натовареност. И парите, които превеждаше общината за болницата като цяло, започнаха да отиват за рентгеновия апарат. За да се изплати…

И още много са такива примери, за да вървят нещата при нас все към по-лошо.

Да не говорим за отношението на доболничната помощ към болницата – изпитват някаква неприязън към нас, постоянно се насочват пациентите към други болници, към други кабинети. Вместо да правим тук изследванията и парите да остават в нашата болница!

Същото е отношение към нас и от страна на джипитата – не хранят нито симпатии, нито някаква съпричастност към положението в болницата.

Ето и този пример - имаме си лаборатория при нас, с достатъчно техника, опитен персонал, функционира безпроблемно. За съжаление тотално се насочват пациентите към други лаборатории, предимно частни нови такива. Събират в хладилни чанти кръв и я носят за изследване в Смолян. Вярно, че получават някакъв процент оттам, но това ерозира нашата лаборатория, кой да я издържа в такъв случай?

И пак да дам пример със съседната болница в Мадан.

Проблемите на Златоград с главния лекар са от двайсетина години. Там има управител от 20 години и никой не си помисля да го маха. Докато при нас назначенията са или политически, или са просто далавера. Което често е едно и също. Идва, свършва си някакви свои неща, включително политически, и си отива…

 

(Бр. 16/2014 на „Златоградски вестник”)