Новини

За спасение и духовно покровителство над града

петък, 26 декември 2014 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ 180 години от построяването на Старата църква в Златоград…

 

 

През целия ми житейски път, минавайки край високите зи­дове на старата черква, винаги в мен са нахлували стотици мисли, и съм благодарна на дедите ми, че точно тук са я съградили и то в робство, под команди и под страх.

Тя не бивало да се вижда и чува, а да е заровена с метри под земята, скрита от човешки поглед. И така вече 180 години църквата е била дом за дедите ни, духовно място за поколения до днес. Тя е храм и съкровищница на християн­ски добродетели, просвета и култура.

Разгръщайки пожълтелите страници на списание „Родопа”, година XІІІ, бр. З от 1 март 1934 г., чета: „Даръдерци се приготовляват да празнуват 100-годишнината от построяването на тяхната стара църква”.

Тия тържества в чест на освещаването на новоизграденото читалище и стогодишнината от построяването на църквата „Успение Богородично” се състояли на 12 и 13 януари 1934 г. За тържества­та били поканен и Н. В. Царя, министър председателя, генерал Златев и други видни  лица. Царят удостоил златоградчани с телеграфически привети.

На 12 януари 1934 г. е било освещаването на църквата и после читалището. В църквата са говорили свещ. Бекриев и Симеон Вълчев, а в читалището - д-р Асен Шопов, капитан Стоименов и кмета Александър Ханджиев. Вечерта била дадена пиесата „Хъшове”, придружена с песни от местния хор, с диригент Анатолий Семьонович. Тържества­та минали сред общо възхищение и участие на родолюбивите зла­тоградчани.”

Това, което е отразено в архивите, говори за будния ни дух и жажда за духовен живот на нашите деди. През 1934 г. те празнуват 100 години на първата в града ни и околията църква, но и откриването на новата читалищна сграда, довършена същата година, но която беше заличена с лека ръка през 80 -те години. А точно сега и тя щеше да е на 80 години.

Старите книги и снимки показват, че преди нас е живяло будно население, с борчески и патриотичен дух. За честването на 100-годишнината на църквата е била съставена комисия в състав: Илия х.Дончев, Георги Марков, Георги Молев, Костадин Мандраджиев, Илия Хекимов, Величко Хекимов, Марко Марков, Костадин Пачилов, хаджи Гавраил, Гавраил Брънгов и Рафаил Цунцов.

Изграждането на храма е високо патриотичен акт, то е израз на искрената вяра и на порасналите стопански възможности на местните хора. Кожарството и абаджийството са златни занаяти за населението. Главно чрез тях процъфтява търговията в Беломорието. Започнало строителството на красиви къщи в Златоград, с високи зидове, красиви одъри и пищни чардаци, някои запазени и до днес.

След войните на Русия срещу Турция (1828-1829), султанът е принуден да даде някакъв вид малки свободи на Балка­ните. Тогава излизат известните Хатишериф и Хатихумаюн, според които се дават просветни и духовни права. Тогава се зародила идеята да се изпрати от Златоград, тогава още Даръ-дере, делегация до Цариград, за да се измоли разрешение за строителството на църква. Преди това са правени още два неуспешни опита. Упор­ството на избраните ктитори - Петко Стоянов, Петко Брънгов, хаджи Данчо Колев и Димо Караджинов, които извоювали ферман с много под­купи. След донасяне на фермана от специален човек, даръдерци се натъкнали и на други трудности и пречки от турската власт. Изисквало се храмът да бъде вкопан седем стъпала под нивото на терена, а оградата - висока до два метра. Нямало време за колебание - започнали да събират дарения. Всички помагали с каквото можели - пари, материали, труд. Събирали камъни, пясък, вар и други. В хоросана слагали зехтин и яйца, за да бъде здрав и издържлив.

При изкопаване на основите се натъкнали на стари зи­дове, вероятно на съществуващ храм, разрушен по време на завладяването на града. Старите зидове са вградени в новите основи. Не било никак лесно строителството. Често то било спирано от местните турски власти, без обяснения защо. Явно било изнудвано християнското население за подкупи. Храмът бил покрит с каменни плочи, докарвани с катъри от Смолянско. И така през 1834 г., след неимоверни усилия, труд и постоянни разправии с турските власти, даръдерци постигнали овея успех. Те я нарекли „Успение на  Пресвета Богородица”.

Църквата е трикорабна базилика, с отделение за жени на три-четири стъпала от основното помещение, с вход от юг. От­делението е с дървени решетки и балкон на две нива, така че да не могат да се виждат жените. Строителството е наблюдавано зорко от местната власт. Подът на цялата църква е от дялан мрамор, вътрешното оформление е по изискванията и канона на православието. За нещастие, през 1913 г., при башибозушките набези, са повредени много икони, изгорян е архива на църквите ни. В двора й са извършвани погребенията на християнското население, а от 1976 г. ритуалите се извършват в новия общ гробищен парк, в местността св. Марина.

През периода 1884 г. до днес в църквата са служили над 12 свещеници, между тях ярко изпъква личността на отец Атанас Аролски, който остана верен на цялото население на Златоград в продължение на повече от 50 години. И чието дело днес достойно продължава новият ни свещеник Костадин.

Златоградчани през 1871 г. построяват и храма „Св. Георги Победоносец”, в чийто двор е построено новото светско училище.

Почти два века старият храм „Успение на пресвета Богородица” е бил и ще бъде дом за хората, търсещи духовното, вярата, човечността, спасението и доброто в човека.

Нека пребъде през вековете, за спасението и покровителството над Златоград.

Елена Симеонова

 

(Бр. 14/2014 на „Златоградски вестник”)