"Кой въстана срещу нашето свещено дело – съединението на Южна със Северна България? Кой отчисли нашия княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата срещу неприятеля? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме връз друга страна? Кой настояваше най-много да се пратят турски комисари в Южна България? Ами я кажете, кой ни открадна княза от софийския палат в това време, когато още не бяха изсъхнали на неговата глава лавровите венци от Сливница?

Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на България ще си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една дума България ще цъфти и вирее? Кой прибра под свое крило всички чапкъни в България, а законните власти, в това число В. Н. Събрание, обяви за незаконни, за да продължи още безредицата в България, да се отчая и омаломощи българският народ и да си каже: "Дойдете и ни спасете" – Русия, нашата фатална освободителка и покровителка; славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!" Наистина "Кой?" – пита Захарий Стоянов и стига до заключението:

"И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила на България, възможно ли ще е да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка? Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление!"

(Из статията "Кой",

в. "Свобода", 1887 г.)

Бр. 10/2014 на „Златоградски вестник”