Новини

„В Русия продаваха дете за две ловджийски кучета”

петък, 31 октомври 2014 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

„…От всичко това се види, че войната в 1828 г. е била подигната „только для уничтожении неверных поган”, а братушките са теглили запартата за "бог да прости".

Та и другояче не е можало да бъде. Него време самите ни освободители, които са газили Дунава уж да ни освободят, са били роби, десет пъти по-мъчени и по-угнетявани, отколкото ние, раята. Разликата е била само в това, че на Балканския полуостров тираните са били с чалми, а в Русия с шапки.

Солдатинът-роб, който е умирал по крайдунавските брегове, без да знае защо, брат му е умирал в това същото време в своето отечество на бесилото. В Турция по онова време биеха само селяните, а в Русия - наред. Достатъчно е да ви припомня горчивата участ само на нещастния малорусийски поет Тараса Шевченка, когото хищният негов господар помешчик биел по лицето, докато страните на поета станат червени като на рак! А Щепкин? А Тропинин? Сибиряков? Тях са ги биели така също само затова, защото са били талантливи. В Турция отнемаха само имуществото на раята, добитъка и пр. А в светата Русия помешчикът имаше право да отнеме и любезното чедо на милозливата майка и го продаваше на пазар. А знаете ли каква продажба? Трампа за две ловджийски кучета! Най-после - мислимо ли е било да се чака по онова време освобождение от такова едно правителство, което забранявало да се произнесе думата свобода и народ (наместо народ туряло се население), което забранявало на 21 000 000 същества, свои братя малоруси, да пишат и четат на майчиния си език?

Русия дигала война повече да освободи Божигроб, "Света София" и разкошната Византия и да побие поганците турки, както казах…”.

Захари Стоянов

(т. 1, 1870-1876, „Записки

по българските въстания”)

 

Бр. 10/2014 на „Златоградски вестник”