Новини

Кирил и Методий за пръв път ни въвеждат в Европа!

четвъртък, 09 октомври 2014 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

През ІХ в. в славянския Солун се раждат братята Кирил и Методий, създатели на първата старобългарска азбука - глаголицата, която съвършено точно отразява спецификата на солунския български диалект.

Историята не е отговорила на въпроса дали майка им е била славянка или не, но съвсем стриктно житието на Кирил отбелязва, че: „Вси солуняне чисто по словянски беседоютъ”.

В по-късните гръцки жития (ХІ-ХІІ в.) се доуточнява и името на славянския език, който се говори в Солун. В тях пише за дейността на Кирил и Методий и за това, че Свещеното писание е било „преведено на тукашния български диалект”. Всички гръцки хронисти свидетелстват, че богослужебните книги са били преведени от гръцки на български език. Обръщам специално внимание на този факт, защото в науката отдавна се правят опити да се замени името старобългарски език с неопределеното „старославянски”. 

Някои чужди изследователи, под влияние на руски и сръбски довоенни (а и следвоенни) тези, смятат солунския диалект за небългарски, а старобългарската писменост за общославянска. По такъв начин се изземват върховите достижения и приносът на българската култура в световната. Кирилицата, създадена малко по-късно в Преслав, също трудно намира точния си етноним днес по света.

Затова битката нашата азбука да бъде назовавана в Обединена Европа именно като „българска азбука”, тепърва предстои и трябва да се води непоколебимо и категорично от цялата държава. Точно толкова безкомпромисно, колкото са водили своите битки Светите братя преди 12 века.

Световната наука отдавна е доказала, че старобългарският език през ІХ-Х-ХІ в. е бил книжовен език не само у нас, но и в Чехия, южна Полша, Моравия, Словакия, Сърбия, Русия, Румъния, Молдова. Книгите, написани на български език, са заливали цяла Източна Европа. Езикът ни е бил утвърден като свещен, наравно с гръцкия и латинския, той става третият книжовен език за Европа и играе ролята на латински за Източна Европа. За втори път той става международен и през ХІV в. след падането на България под османско иго. Учениците на патриарх Евтимий, изгонени от България, заедно с част от книгите тръгват по света, като разнасят святата българска реч отново из Източна Европа. Политическият залез на българската държавност води до нов изгрев на българската култура зад граница.

Редом с коректното отчитане на етническата и езикова принадлежност на старата ни писменост, не бива да се пренебрегва и значението на Кирило-Методиевото дело като хуманистично и новаторско. Неслучайно двамата братя са вписани в календара на Великите мъже на ЮНЕСКО. Те защитават правото на съществуване на новата писменост в години, когато Рим и Византия налагат на света, че само три езика – гръцки, латински и еврейски – имат право на съществуване. Триезичната догма е превърната в идеологически закон. Старите езици – латински и гръцки – служили като мост между Античността и Средновековието – вече са се превърнали в бариера за развитието. Точно тогава Кирил започва да проповядва на нов, четвърти език и да въвежда нова писменост; точно тогава двамата братя правят първия пробив от континентален мащаб в догмата, въвеждайки четвърти литературен език, който е жив и говорим. На него са преведени и Свещените книги, нещо, което в Европа се случва векове по-късно. Евангелието е преведено на френски език чак през ХІІ век, но е било публично изгорено от папа Инокентий ІІІ в името на триезичието. Чак през ХІV в. англичанинът Уиклийф ще преведе на английски библията. Едва през ХV в. Ян Хус ще произнесе първата си проповед на чешки, а Мартин Лутер ще преведе Библията на немски през ХVІ в.

А солунските братя са в далечния авангард на голямото движение, което ще достигне до Европейския хуманизъм. Те налагат живия, говорим народен език и това е една от най-значителните страни на тяхното дело. Неслучайно учениците им идват тъкмо в България, тук те намират политическата структура, необходима за утвърждаване на това дело. България е зряла за зрялото наследство на Кирил и Методий, християнството е станало официална религия, църквата е провъзгласена за афтокефална, а старобългарският език за държавен. Ражда се първата национална литература през Средновековието, българският Охрид се превръща в една от трите столици на културата, редом с Константинопол и Рим, според хронистите на епохата. Настъпва първият Златен век на българската ни литература...

Такива са историческите факти - неоспорими, безапелационни, категорични, потвърдени от наши и чужди учени! Независимо от попълзновенията на отделни кръгове в Москва или Скопие! Делото на двамата солунски братя има общоевропейско значение, но е българско по същество.

Доц. д-р ф. н. Ана Кочева

 

(Бр. 9/2014 на „Златоградски вестник”)