Когато прецени че трябва,

Русия вдига тежка брадва.

Нахлува в нечия държава

и почва да освобождава.

Ах, молодци, ах, мили братци,

ах, некултурни азиатци.

 

В лето петдесет и шесто

Унгария размъти нещо.

Москва доказа, че не дреме -

размаха брадвата на време.

Ах, молодци, ах, мили братци,

ах, некултурни азиатци.

 

Шейсет и осма, Пражка пролет,

бе скършено крилото в полет.

 

И ваште скъпи чешки братя -

направихте ги на салата.

Ах, молодци, ах, мили братци,

какви сте ми човекоядци.

 

В Афганистан, в пустиня гола,

във джунгла влажна във Ангола.

На юг и север по земята

подкрепяхте червени братя.

Ах, молодци, ах, мили братци,

какви сте ми човекоядци.

 

Ще бъдем гладни или жадни,

но водени от чувства стадни.

 

Или подкарвани със сопа -

без вас отдавна сме в Европа.

Ах, молодци, ах, мили братци,

какви сте ми човекоядци.

Ах, молодци, ах, мили братци…

Оставате човекоядци!

Тома Троев

 

(Бр. 7/2014 на „Златоградски вестник”)